Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарницата.
По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което е бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил.
- В 1990 - ми отговаря той
- Защо питате?
- Бил сте в моята гимназия - му отвръщам.
Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен kучи син ме пита:
- А по какво сте преподавала?
0