Коледа, рано следобяд.
Празнична трапеза в горската кръчма. Всички са блажено преяли и клюмат на столовете, като от време навреме някой лениво се пресяга за още една мръвка или чаша бира. От камината лъха приспивна топлина и мирис на горящо дърво. През прозорците струи белотата на току-що навалял сняг.
Изведнъж вратата се отваря с трясък и на прага се появява Мечо Пух. Облечен е в маскировъчни дрехи, муцуната му е боядисана със сажди. Препасан е с ленти с патрони и колани с гранати и държи огромна картечница. Оглежда масата с мътен поглед, казва: "аха-а!" и започва да стреля във всички посоки. Трясъкът е оглушителен, бутилките зад тезгяха избухват една след друга, рафтовете падат, прозорците изхвърчат на парчета, ламперията се цепи на трески, полилеят пада върху масата... в този момент свършват патроните; Пух захвърля картечницата, вади два гигантски пистолета и пръсва случайно оцелелите бутилки, еленовите рога на стената, портрета на кръчмаря и жена му... Когато и пистолетите свършват, Мечо започва да хвърля една по една ръчни гранати из помещението, след което от кръчмата остава купчина димящи развалини. Изпод тях се надигат облещени, раздърпани и опушени горски жители, които допреди минута кротко са хапвали и пийвали.
Пух ги поглежда кръвнишки, плюе на пода и процежда през зъби:
- Прасе ви се прияло, а, гадини!
0