Край далечното планинско село горно Вършило, имало 2 манастира единия мъжки, другия женски.
Попринцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг.
Да обаче се случило така, че жедна ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали- монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път.:) Монахът брат Гидон и сестра Евлампия се видели, спогледали, кимнали си и без да промълвят дума поели към града.
Сестра Евлампия вървяла пеша, а брат Гидон яздел магаре.
Гидон може да е монах, но все пак бил мъж който малко от малко бил кавалер.
След 30мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение
- Сестро знам, че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия каманаци. Защо не вземеш така с божията помощ да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види.
Сестра Евлампия нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила.
След което, с помощта на Гидон се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Гидон и сестра Евлампия се видели в приключение-сами,природа,далеч от всякакво село и град и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Гидон се родили мисли и идей коя от коя по-греховна.
Изведнъж изрекал изненадващо дори за себеси
- Сестро да ти кажа така кат гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми добре .-казала Евлампия .
- Ми то щом тъй ще умрем да го караме направо се едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи.
- Ми добре.
Съблекли се те чисто голи и Гидон нямало как да скрие, че сестра Евлампия много го вълнува.
Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала
- Какво е туй нещо м/у краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога
- И какво прави този дар?
- Ами създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Евлампия. ЖИВОТ а??????
Ми, че хайде пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
0