Крал Артур нещо скучаел и решил да отиде на кръстоносен поход да си оправи настроението, обаче имал голям проблем - лейди Гуиневир била много яка мацка, а рицарите на кръглата маса били бахти простаците и яко загорели, и гарантирано щели да я изпращят.
Та крал Артур отишъл при добрия магьосник Мерлин и му споделил проблема си. Добрия магьосник се почесал по брадата, замислил се и му казал да дойде след седмица и проблема му ще е разрешен. Минала седмицата и краля нетърпеливо отишъл да види какво става, че много му се ходело на кръстоносен поход, а в Лидл били пуснали палатки на промоция и така щял да спести от командировъчни. Мерлин бръкнал в един шкаф и извадил едни железни гащи, но крал Артур моментално забелязал потенциален фал в дизайна - отдолу на гащите имало една голяма дупка, и нервно попитал:
- Кво е това бе?!? Нали всички рицари ще порят кралицата през дупката кат‘ гергьовско агне бе!
- Няма бе! – хитро намигнал Мерлин - Глей са!
Извадил една пръчка и я мушнал в дупката. Чуло се изщракване и нещо вътре резнало пръчката на две. Виждайки, че проблема му е разрешен, крал Артур яко се надъхал, сложил гащите на кралицата, ударил катанеца и заминал на кръстоносен поход, ма първо се отбил в Лидл... Върнал се след две години и веднага строил рицарите около кръглата маса за проверка и дал заповед „гащи долу“. Резултата бил страшен - на кой му бил наполовина, на кой целия му го нямало, някои били съвсем леко клъцнати, само сър Галахар му бил цял и се лашкал леко наляво.
- Браво бе, сър Галахар, единствено ти май не си отпрал кралицата! Евалата! Кажи сега каква награда искаш?
Но сър Галахар останал безмълвен...