Кротко вайкаше се Членът
в слипа на един старик:
– Ей, как рипах преди време,
… днес не мога даже с крик!
Все тресе ме, все студено,
с кожа съм се преповил!
Що мадами съм наденал!
Я ме виж сега – резил!
– Радвай се! – гръмовно каза
старческият Чер Джигер.
– В пенсия си ти излязъл,
аз се бъхтя като дзвер!
Вече над шейсет години
сякаш се варя в казан!
Мамка му и дърт мискинин,
от сабахлем е пиян!
То ракия, то мастика,
вино, бира … брей море!
Пие като смок старикът
и не иска да умре!
В малкия му таз съм влязъл,
сигур пет кила тежа!
А нима си ти наказан
с тази тягостна съдба!
Целодневно в слипа дремеш
сгушен в храсти космарляк!
Да ти имам аз проблема!
Лягай връз ташака пак!
Няма по-голяма мъка
на пияч да бъдеш дроб,
че минава курвалъка!
Пиенето е до гроб!