Лятото на 1986 г.
след като се е разчуло за аварията в Чернобил, в ТКЗС-то на с. обясняват, че радиацията е много опасна и когато се появи, всеки трябва да се крие, като най-много трябва да се пази главата.
Следобяд, жега, бай Ставри бригадира ядосано яхва ТКЗС-арският ИЖ и по нареждане но председателя тръгва да наобиколи посевите и работничките на полето. Леля Пена, ударничката на ТКЗС-то, кротко си копае. Изведнъж чува страшен грохот, и решава:
- "Малеее, това е радиацията", и къде да скрие. - съзира купа със сено и айде, завира се до кръста в нея.
Бай Ставри, минавайки от там с мотора, съзира сочен зaдниk да стърчи от купата със сено и си вика:
- Да взема да го оправя.
Вдига фуститите и се залавя за работа, по едно време от купата със сено се чува:
- Блъскай, блъскай, радиацио, но до главата ми няма да стигнеш.
0