МЛАДОЖЕНЦИ НА РЕСТОРАНТ -Здравейте и добре дошли, избрахте ли си нещо от менюто?
- Първо дамата.
- Отлично, слушам Ви, госпожице.
- Слушам Ви ГОСПОЖО.
- Радвам се за Вас. Какво да бъде, госпожо?
- Ами не съм сигурна...
- Да Ви дам още малко време?
- Не, не, избрах си. Салатата да е “Френска Идилия“, само че вместо маруля ползвайте айсберг, а вместо френско сирене – бурата.
- Дали не мога да ви предложа салатата “Италианска Фантазия с бурата“, тя има същите продукти.
- Обаче без магданоз, мразя магданоз.
- Отличен избор.
- За основно искам номер пет.
- Прекрасно.
- Обаче... Не искам да слагате пилешко, направете ми го с телешко. Да не е на скара, а на фурна.
- Разбрано.
- И вместо зеленчуци, сложете ми само картофи. Пържени картофки, ама да не са много калорични. Все пак трябва да мисля за формата си.
- Всички пържени картофи са калорични, госпожо.
- Уф, да се не види. Тогава ги искам варени. Не, не варени, те са безвкусни, дайте ми ги на фурна.
- Записвам, вместо пиле, телешко. Вместо зеленчуци, картофи. На фурна. Същото като номер 7 от менюто.
- Номер 7 има копър. Не понасям копър.
- Да пиша ли номер 7 без копър?
- Не. Номер 5 с промените.
- Отлично.
- Телешкото прясно ли е?
- Разбира се.
- Да не е от някоя престаряла крава?
- Младо теленце, хранено само със свежи планински билки и майчино мляко, още тичка из задния двор на ресторанта. Сега главният готвач ще му тегли ножа.
- Уф, тогава не искам телешко, стана ми жал за животинката. Дайте ми риба.
- Отличен избор. Каква да бъде?
- Нека видя...
- Да се върна след малко?
- Не, не, намерих, ето. Искам риба меч на скара. Черноморска е, нали?
- Няма риба меч в Черно море, миличко.
- Тази обаче по случайност е от тук, господине, собственикът на ресторанта я хвана с яхтата си вчера... Луда работа, единствен по рода си екземпляр. Донесе я жива и я сложихме в аквариума отзад. За малко да ме прободе с меча.
- А, щом е жива не искам да я...
- Секунда, току що ми писаха съобщение от кухнята, рибата меч е починала... Любовна мъка, явно са били двойка.
- Уф, хубаво, риба меч да е.
- Отличен избор.
- Може ли с пържени картофки, диетични?
- Разбира се, най-диетичните. С новия ни въздушен фрайър. Точно в този момент главният ни готвач го разопакова.
- Сега ще видим десертите...
- Да дойде човекът след малко, а миличко? От десетина други маси му махат вече.
- Не, не, готова съм. Шоколадовият вулкан с топка сладолед калоричен ли е?
- Най-калоричното нещо в менюто.
- Точно колко килокалории?
- По мои изчисления към 1500.
- Тогава не го искам. Бисквитена торта с две топки сладолед?
- Същата работа.
- Лошо. Ще се върнем на десерта след малко, промених си мнението за основното. Сега пак искам пети номер, пилето със зеленчуци. И никакъв копър!
- Записвам, никакъв копър.
- Пилето щастливо ли е било? Място за разходки, тревица?
- Редовно играехме на гоненица с него, следобеда тенис на маса. Всяка вечер лично му четях приказки за лека нощ, госпожо. Най-обичаше тази за Бременските музиканти.
- Милото. Ако сте му били ваксините в лявото бутче, дайте ми дясното.
- Да проверя къде му са бити ваксините...
- За десерт шоколадов вулкан с топка сладолед. Веднъж се живее. Това вино тук, на южен или северен склон са лозята? На южен вината са по-сладки, така ги харесвам.
- Пише Южна Франция, така че...
- Има логика. Една бутилка, моля. Много се чудя още за пилето. Пък и тоя калоричен десерт... Зачернете салатата, нещо ми се отяде бурата.
- Отлично!
- На съпруга ми дайте обаче салата табуле, ще му трябва за тази нощ.
- Записвам салата...
- Не, не, тя се шегува. Дайте ми машина на времето, искам да се върна месец назад, взех много грешно решение.
- Господине?
- Уф, добре де. Една студена вода. От чешмата.