Мъж забил кроше на тъща си. Тя подава жалба и го викат на разпит в районното. – Кажете, защо ударихте тъща си? – Значи, господин полицай, тая гад ме тормози от два дена! – Кой, тъща ви ли? – Не, една мишка. – Каква мишка, бе? Аз питам за тъща ви!? – Разхожда се из цялата къща, пикае навсякъде - смрад! Къса мебелите, драска паркета... – Кой, тъща ви ли? – Не бе, господине, мишката! – Стига с тая мишка, бе! Питам за тъщата! – Два дена я преследвам и искам да я убия, ама тя е хитра, мамицата ѝ дaйбa! И отрова ѝ слагах, нищооо.... – Опааа! Искате да убиете тъща си ли? – Не бе човек... мишката! – Леле, тоя ме побърка с тая мишка! За сетен път ви питам, защо ударихте тъща си? – Ами, аз нали това ви обяснявам, господин полицай! Подгоних я от едната стая, ама тя е бърза, мамицата ѝ гад проклета и се мушна в хола... – Кой, тъща ви ли? – Не, не, мишката... – Оф... добре, кажи за мишката, зaeби тъщата! – А в хола спи тъщата и тая гад ѝ се качи на лицето. Стои кротко и ме гледа плахо. – Мишката?! – Да! И тогава аз ѝ забих едно ляво кроше... – На кого, на тъщата ли? – Не бе човек... на мишката...
Мъж забил кроше на тъща си. Тя подава жалба и го викат на разпит в районното.
– Кажете, защо ударихте тъща си?
– Значи, господин полицай, тая гад ме тормози от два дена!
– Кой, тъща ви ли?
– Не, една мишка.
– Каква мишка, бе? Аз питам за тъща ви!?
– Разхожда се из цялата къща, пикае навсякъде - смрад! Къса мебелите, драска паркета...
– Кой, тъща ви ли?
– Не бе, господине, мишката!
– Стига с тая мишка, бе! Питам за тъщата!
– Два дена я преследвам и искам да я убия, ама тя е хитра, мамицата ѝ дaйбa! И отрова ѝ слагах, нищооо....
– Опааа! Искате да убиете тъща си ли?
– Не бе човек... мишката!
– Леле, тоя ме побърка с тая мишка! За сетен път ви питам, защо ударихте тъща си?
– Ами, аз нали това ви обяснявам, господин полицай! Подгоних я от едната стая, ама тя е бърза, мамицата ѝ гад проклета и се мушна в хола...
– Кой, тъща ви ли?
– Не, не, мишката...
– Оф... добре, кажи за мишката, зaeби тъщата!
– А в хола спи тъщата и тая гад ѝ се качи на лицето. Стои кротко и ме гледа плахо.
– Мишката?!
– Да! И тогава аз ѝ забих едно ляво кроше...
– На кого, на тъщата ли?
– Не бе човек... на мишката...