Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
- Само това ли имате?
- Да! - гордо обяснява уредникът на българската "експозиция" - но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
- Нелош бизнес правите! - казал бизнесменът, а българинът продължил:
- А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
- Иха-а-а-а! - възхитил се чужденецът.
- И това не е всичко - продължил българинът - Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
- Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
- А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.
Един турист се разхождал из Лондон и се натъкнал на странна табела,която гласяла:
"Китайски ресторант" Олаф Хендерсон". Нашия се позачудил и влязъл вътре. Там го посрещнал 101%, 25-каратов китаец с усмивка до зад ушите. Туристът го попитал:
- Добър ден. Мога ли да говоря с мистър Олаф Хендерсон?
- Добър ден. Аз съм Олаф Хендерсон.
- Моля?!? Но Вие сте китаец, при вас имената са други!
- Ами ще Ви разкажа историята. Отивам аз да се регистрирам в Британските имиграционни служби,а там,преди мен,на опашката,един двуметров швед диктува имената си за попълване на формулярите: Олаф Хендерсон, роден еди къде - си и така нататък. Човека приключва и идва моят ред. Чиновничката ме пита:
- Името Ви?
- Ами Сем Тинг...