Притчи

Най-новите вицове в категорията
Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село.
Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика.
Нещо явно не е наред.
Един от тях попитал Буда:
- Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб?
- Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..
Притчи Вицове за училището
Един гарван кацнал на едно дърво, държейки в човката си парче хляб. Видяла го лисицата и решила да му излезе със стария номер:
- Добър ден, г-н Гарване, колко прекрасно изглеждате, какъв чуден глас имате, изпейте нещо!
Обаче гарванът бил чел баснята в двата варианта/на Езоп и на Лафонтен/ и не се вързал.Взел с краче парчето хляб и изпял "Га-ааа!", а после пак лапнал парчето.
Лисицата побесняла и в злобата си решила да го нарани:
- Добре пееш, ама знаеш ли, че шефът спи с жена ти!
- А! - казал изненадан гарванът и изтървал хляба.
ПОУКА:Когато шефът спи с жена ти, не си отваряй устата, за да не си изгубиш хляба.
Притчи Професионални Вицове за Шефове
Горели една до друга четири свещи.
Били толкова близо, че пламъчетата им си шепнели едно на друго. Първата свещ изпърхала с огненото си езиче и казала:
- Аз съм Спокойствието. Никой вече не ме зачита. Затова мисля, че ми е време да си отида!
И изгаснала.
След нея прошепнала втората:
- Аз съм Вярата и за съжаление никому вече не съм нужна. Затова не виждам смисъл да оставам!
И тя изгаснала.
Опечалена и третата свещ решила да се оттегли.
- А аз съм Любовта и вече не ми останаха сили да горя – казала тя и угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете. Като видяло угасналите свещи много се изплашило и заридало:
- Какво правите? Трябва да горите! Аз толкова се страхувам от тъмнината...
Развълнувана, четвъртата свещ прошепнала:
- Не се притеснявай и не плачи. Докато аз горя, винаги можеш да запалиш и останалите свещи! Аз съм Надеждата…
Притчи
В края на деветнадесетото столетие шотландският фермер Флеминг вървял към дома си.
Ненадейно той чул шум от близкото блато и забелязал, че вътре е паднало момче, което се опитва да излезе.

Без изобщо да се замисля, Флеминг счупил един голям клон и го подал на младежа, който с последни сили се хванал за него. Фермерът издърпал хлапака и му предложил да го приюти, докато се стопли и дрехите му изсъхнат.

Младежът благодарил учтиво, но предпочел да се прибере у дома, тъй като семейството му го очаквало. Спасителят приел отказа и също се върнал вкъщи. На другия ден той вече почти бил забравил за вчерашната случка, когато видял пред дома си карета, от която слязъл богаташ.

Джентълменът застанал пред вратата на фермера и заявил, че иска да разговаря с него. Той обяснил, че е бащата на момчето, което мъжът спасил вчера и иска да му даде богатство в знак на своята признателност.

Флеминг обаче отклонил поканата, като казал, че не би приел пари, тъй като просто е изпълнил своя човешки дълг. В този момент покрай двамата мъже минал синът на фермера и поздравил непознатия.

Тогава джентълменът предложил нещо друго на Флеминг - да вземе сина му със себе си и да плати за неговото образование в престижно училище. Бедният фермер се съгласил и след няколко години синът му завършил университет по медицина. По-късно той останал в историята като откривателя на пеницилина. Името на човека е Александър Флеминг.

Джентълменът, който платил за образованието му, се казва Рандолф Чърчил, а неговият син, изваден от блатото, е Уинстън Чърчил. Преди войната Чърчил бил настанен в лондонска клиника заради сериозно възпаление на белия дроб.

Според легендата този път животът му бива спасен именно благодарение на пеницилина. Може би точно за тази случка се е сетил държавника, когато казал, че стореното от човек, ще се върне пак при него.
Притчи
Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци.
На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
Притчи
Ева отишла при Господ и му казала:
- Господи, имам проблем!
- Какъв проблем, Ева?
- Господи, знам - направена съм от теб, дал си ми тази прекрасна градина, всички тези чудесни животни и тази великолепна змия, но въпреки всичко съм нещастна.
- Защо, Ева? - попитал глас отгоре
- Господи, така съм самотна, и до смърт ми омръзнаха тези ябълки
- Добре, Ева, в такъв случай имам решение. Ще ти направя мъж.
- А какво е това мъж, Господи?
- Това ще е едно объркано същество, с множество вредни навици. Ще бъде лъжлив и горделив, но ще бъде по-силен и по-бърз от теб и ще му харесва да ловува и убива. Ще изглежда глупаво във възбудено състояние, но понеже се оплакваш, ще го направя такъв, че да може да удовлетворява физическите ти потребности. Ще бъде глуповат и ще се забавлява с такива детски неща като бой и игри с топка. И понеже няма да бъде много умен, ще му трябват твоите съвети, за да мисли правилно.
- Звучи прекрасно - отговорила Ева иронично кимайки с глава.
- А къде е уловката, Господи?
- Ами... ще го получиш при едно условие.
- И какво е то, Господи?
- Както вече ти казах, той ще бъде горд, високомерен и самовлюбен. Така че трябва да му позволиш да си мисли, че е бил създаден пръв. Просто помни тази наша малка тайна. Нали разбираш, да си остане само между нас, жените ...
Притчи
На ферме заболел конь. Ветеринар:
Вицове за Животни Притчи Вицове за ветеринари
Защо хората си крещят един на друг?
Един ден учителят попитал учениците си:
- Защо хората повишават глас, когато се карат?
- Вероятно губят търпение – предположили те.
- Но защо ще повишават глас, след като другият човек е до тях? - попитал учителят.
Учениците озадачени, свили рамене. Те никога не били се замисляли върху това. Тогава учителят казал:
- Когато хората се карат и негодуванието между тях се увеличава, сърцата им се отдалечават. А заедно с тях се отчуждават и душите им. За да се чуят един друг, те трябва да повишаваш тон. И колкото по-силна е тяхната обида и гняв, толкова по-силно крещят. А какво се случва, когато хората се обичат? Те не повишават глас, а говорят тихо. Техните сърца са много близко.
- А какво се случва, когато хората са влюбени? - попитал учителят. - Те дори не говорят, а само шепнат. И понякога дори не са нужни думи - очите им казват всичко. Не забравяйте, че кавгите ни отделят един от друг, а думите, изречени с висок тон, увеличават разстоянието многократно. Не злоупотребявайте, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще се увеличи толкова много, че няма да можете да намерите път обратно.
Притчи
Възрастен вожд Чероки преподавал на внука си уроците от живота.
„У мен се води битка - рекъл той на момчето – страшна битка между два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, алчността, нахалството, самосъжалението, вината, ядът, чувството за малоценност, лъжите, фалшивата гордост, чувството за превъзходство, неувереността в себе си, егото.
Другият е добър – той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, скромност, доброта, доброжелателство, разбиране, щедрост, истина, състрадание и вяра.
Същата битка се води и в теб – както и във всеки друг човек на земята.“
Внукът се замислил за минута и после попитал „Дядо, а кой вълк ще победи?“
На което старият вожд отговорил простичко:
„Този, който храниш.“
Когда-то давно старый индеец рассказал своему внуку одну жизненную истину.
Притчи
Живял някога един мъж, който имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал най-доброто, хранел я с най-добрите гозби, обличал я с най-скъпите дрехи, подарявал най-красивите бижута и задоволявал всичките капризи.
Мъжът обичал и третата си жена – невероятна красавица. Когато пътувал в други страни, винаги я вземал със себе си, за да могат всички да му завидят, но винаги се боял, че тя ще го напусне и ще избяга при друг.
Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна. Тя била довереното му лице, умна, винаги доброжелателна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея, да се довери в трудни времена. Когато имал проблеми, той споделял всичко с втората си жена, а тя помагала на мъжа си да се справи, била до него в трудните моменти.
Първата била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, най-ценните съвети. Тя била много предана и правела всичко възможно да запази и умножи ое повече богатството. Но, независимо от всичко това, мъжът не я обичал като останалите си три съпруги. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден мъжът се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. Спомнил си изминатия жизнен път, пълен с разкош и много любов. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любов.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб, пазех те… Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на мъртвите? – попитал я той.
– О, това е невъзможно. Длъжна съм да те изоставя завинаги. – отговорила жената и излязла от покоите му.
Натъжен, мъжът попитал третата си съпруга:
– Аз ти се възхищавах през целия си живот. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на сенките?
– Не! – казала третата съпруга. – Животът е толкова красив! Когато умреш, аз мисля да се омъжа! Ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.
Дошъл ред на втората жена.
– Винаги идвах при теб за помощ и ти винаги ми помагаше и бе най-добрият ми съветник. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш?
– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой, и да те погреба с чест. – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.
Отговорът й ударил мъжа като хиляди светкавици в сърцето. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този момент се чул глас:
– Ще дойда с теб и ще те последвам, където и да отидеш… до края!
Мъжът видял първата си съпруга – изтощена от скръб, почти неузнаваема. Поразен, казал:
– Трябваше повече внимание да ти отделям, докато можех да го правя! Как допуснах да те пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят?

Извод от притчата:

Всеки един от нас има четири съпруги.
Нашата четвърта съпруга – това е нашето тяло; без значение колко време и усилия ще отделяме за него, за да изглежда добре, тя ще ни напусне, когато умрем.
Нашата трета жена – това са нашата кариера, статус, пари, богатство, социално положение. Когато умрем, те остават за другите.
Втората ни жена – това е нашето семейство и роднини. Без значение колко ни помагат тук, всичко, което могат да направят за нас в сетния ни час, е да ни придружат до гроба.
А първата ни жена е нашата душа, често пренебрегвана от нас заради преследването на успех, власт, богатство и удоволствия.
Въпреки това, душата е единствената, която ни придружава навсякъде, където и да отидем. Отнасяйте се с внимание и грижи, пазете я, тя е нашият най-голям подарък.
Притчи
Отишъл глупак при един мъдрец и му казал:
- О, Мъдрейши, дошъл съм при теб за съвет! Обичам една жена и искам да се оженя за нея, но тя не е девствена. По-старите ми казват, че жената обезателно трябва да е девствена, но аз не разбирам защо?! Моля те, разтълкувай ми това нещо!
- Това е много просто - казал мъдрецът, усмихвайки се. След това извадил от джоба си две бонбони. Едната била завита в цветен станиол, а другата вече разопакована. - Коя ще избереш? - попитал мъдрецът.
- Разопакованата! - отговорил човекът.
- Защо? - учудил се мъдрецът.
- Защото не знам какво точно е завито в този станиол, Мъдрейши, а тази, която е разопакована виждам, че наистина е бонбон, който ми харесва.
- Върви на майната си! - ядосал се мъдрецът. - Цялата притча ми развали...
Притчи
Моше решил да си купи магаре и се уговорил с Аврам да му даде неговото за 50 лв. Аврам трябвало да му го достави на следващият ден.
Аврам се появява на следващия ден в много угрижен вид и Моше го пита:
- Кажи бе Аврам какво има къде ми е магарето?
- Ми, как да ти кажа Моше, магарето снощи умря!
- Е, голяма работа, какво толкова като е умряло. Върни ми парите и всичко е наред.
- Е, там е работата, че изхарчих парите и нямам какво да ти дам.
- Е, тогава ми донеси магарето.
- Че за какво ти е умряло магаре?
- Ти ми го донеси и не бери грижа.
Речено сторено Аврам докарал магарето. След месец се срещат отново и Аврам го пита:
- Какво направи с магарето?
- С магарето ли? Разиграх го на томбола - отговорил Моше. - Продадох 500 билета по 2 лв и изкарах 998 лв.
- Еее, никой ли не се оплака, че магарето е умряло?!
- Оплака се този, който го спечели, ама му върнах двата лева..
Geschäftsmann Мойша купил за сто долларов осла у старого крестьянина. Крестьянин должен был привести ему осла на следующий день. Крестьянин пришел, как договаривались, но без осла. A young man named Joe bought a horse from a farmer for £250. A Cajun named, Jean Paul, moved to Texas and bought a donkey from An old farmer named Ben for $100. The farmer agreed to deliver the Donkey the next day. The next day, Ben drove up and said,... Un joven de la ciudad se fue al campo y le compró un burro a un viejo campesino por 100 Euros. El anciano acordó entregarle el animal al día siguiente, pero al día siguiente el campesino le dijo: -...
Притчи
Средновековен астролог предсказал на един крал, че любимата му любовница скоро ще умре. И разбира се, жената починала малко по-късно. Кралят бил бесен на астролога, сигурен, че неговото пророчество е довело до смъртта на жената. Извикал астролога и го попитал:
"Кажи ми, кога ще умреш!".
Астрологът разбрал, че полезен отговор няма. Кралят планира да го убие, и то незабавно. Помислил, помислил малко и казал:
„Аз не знам кога ще умра. Знам обаче, че след като умра аз, Вие ще умрете до три дни.“
A medieval astrologer prophesied to a king that his favorite mistress would soon die. Sure enough, the woman died a short time later. The king was outraged at the astrologer, certain that his...
Притчи
Един цар си имал царство. Разделил го - половината за него, другата дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
- Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история: което не става наведнъж, може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Нищо не сте разбрали. Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя.
Истории Притчи