Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе.
Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
- Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
- Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил:
-πr²;. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
- Размени границите на интервала на интеграла!
Отишли Георги Кадиев, Кирил Добрев и Страхил Ангелов при Михаил Миков да се оплачат от старите в БСП.
Др. Миков, рекли, вижте Дъбов, Янаки, Катя, от колко години са в партийното ръководство, не пускат кокала, няма за нас гювеч, семействата си не можем да нахраним. Миков погледнал, погледнал, па рекъл:
- Чуйте сега младежи какво ми разказа веднъж г-н Местан. Отишли млади бейчета при султана да се оплачат от старите паши. Ония ей такива гуши били направили, а младите бейчета гладни ходели. Погледнал ги султанът, погледнал, па рекъл: Добре, аз ви разбирам. А вие можете ли да се справите по-добре от пашите? Можем! В един глас гракнали бейчетата. Ха бакълъм! - отговорил султанът. Поканил младите бейчета и старите паши на баклава. Но вместо вилици раздал по едни голеееми лъжици с дъъълги дръжки. Обърнал се първо към младите бейове: Ха бакълъм, яжте сега да видим колко можете! Втурнали се младежите, оттука лъжицата, оттам лъжицата, с големи парчета, всеки бързал да си я набута в устата, ама ръцете ли били къси, бързането ли било голямо, останали гладни. Я сега вас да видим, казал на старите паши султанът. Бавно, яваш-яваш както се казва, старците взели лъжиците и започнали. Тоя който взел най-голямото парче подал лъжицата на пашата срещу себе си. Той пък своята лъжица подал на тоя срещу него. Така задружно пашите изяли цялата тава.
Мигали Кадиев, Добрев и Ангелов, мигали, а Миков отново се обадил:
- Разбрахте ли ме сега, младежи. Пък и друго, да ви кажа, сега не се знае кой е султанът, баклава почти не остана, а Сергей прибра и лъжиците в Брюксел.
Немец, китаец, турчин и американец пътуват във влак.
По едно време китаеца става вади от багажа си торба с ориз и я хвърля през прозореца. Немеца е шашнат:
- Ама защо?
- Ние в Китай имаме толкова много ориз, че можем да си позволим да го хвърляме.
След малко американеца става и хвърля пачка долари през прозореца. Немеца почти обезумял:
- Ама защо хвърляш парите бе?
- Ние в Америка сме измислили доларите и имаме толкова много, че можем да си позволим да ги хвърляме...
Немеца и турчина се спогледали и турчина казал:
- Да не си посмял!!!