Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

Качва се 23-24 год майка с момиченце на 3-4 год в маршруката.
Сядат и детето почва да мрънка: Искам Барби, искам Барби! Обаче това мрънкане е в различни тоналности и майката отговаря по същия начин: Имаш вече триииии! На хората им писва да слушат, но детето изведнъж млъква. Явно замисля нещо и изведнъж казва: Аз пък ще кажа на баба. Майката се усмихва: И какво толкова ще кажеш? Цялата маршрутка затаява дъх от любопитство. Ще кажа какво видях, казва детето. Майката: И какво толкова видя? Детето: Видях как вчера целуваше пишkata на тати! Маршрутката избухва в смях, жената си взема детето под мишница и слиза на следващата спирка.

От там се качва млад мъж с момченце на около 7-8 год. Сядат на същите места, а всички в маршрутката се смеят та се късат. Мъжът смутено се усмихва и в този момент синът му изтърсва: Тате, купи ми войници! Маршрутката избухва в истеричен смях, шофьора спира, защото не може да кара от смях и се обръща към младия мъж: Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката!
От пет години почивен ден нямам.
Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.

Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.