Мишо и Наско спират Субару-то на бензиностанция в Германия.
Бензинджията пита:" Бензин, дизел?"
Мишо: "Само вода, моля."
Пълни резервоара до горе, вади едно шишенце с таблетки и пуска една в резервоара.
Качват се, палят и заминават. На германеца му увисва ченето.
На следващия ден на същата бензиностанция.
Мишо: "Само вода, моля."
Пълни резервоара до горе, вади шишенцето и пуска една таблетка в резервоара.
Качват се, палят и заминават.
На третия ден спират на същата бензиностанция. Към тях се приближава костюмиран джентълмен и казва: "Чух че имате някакви специални таблетки. Аз съм директора на ESSO и ви давам един милион евро за тях."
Мишо:" Три милиона или няма сделка."
След малко получават парите, дават шишенцето с таблетките на джентълмена и си тръгват.
Наско пита:" Абе Мишо, а ние как ще караме сега?"
Мишо: " Ами както и до сега - на газ."
Сърбин, който не говори английски, отива в Щатите.
На лист има написан адреса на сръбското посолство. Спира едно такси и му подава листчето. Шофьора го откарва пред една голяма сграда, пред която стои огромен нeгъp. Сърбина се обръща към него:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор.
Негъра го поглежда с недоумение и отсича:
- I don't understand.
Сърбина се позачудил, но решил, че може да са сбъркали мястото и се поразходил наоколо. Отново взел такси и показал листчето. Новото такси го откарало на същото място. Той решил пак да попита негъра:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор!
Негъра отново го поглежда с недоумение:
- I don't understand.
Видимо ядосан, сърбина започнал да тъпче нетърпеливо пред сградата и да мърмори:
- Пичку матерну, пичку матерну...
Негъра се обърнал засмяно и казал:
- Пичку матерну - Second floor
Английски лорд и лордесата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко... В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишka горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.