Skip to main content
Вицове за Съдебната система
Глупости, които хората са казвали в съдебна зала:
Адвокат: Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка: Да.
Адвокат: Какво правехте по това време?
Свидетелка: Cekc.
Адвокат: Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел: Не.
Адвокат: Кръвно налягане?
Свидетел: Не.
Адвокат: За дишане?
Свидетел: Не.
Адвокат: Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел: Не.
Адвокат: Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат: Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел: Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...
Прокурор: Активни ли сте сексуално?
Свидетел: Не, само си лежа.
Прокурор: Дата на раждане?
Свидетел: 18 юли.
Прокурор: Коя година?
Свидетел: Всяка година.
Адвокат: Имала е три деца, нали?
Свидетел: Да.
Адвокат: Колко от тях момчета?
Свидетел: Нито едно.
Адвокат: А момичета?
Свидетел: Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?
Адвокат: Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел: Смърт.
Адвокат: Чия смърт?
Свидетел: Познайте.
Адвокат: Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел: Среден на ръст, с брада.
Адвокат: Мъж или жена?
Свидетел: Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.
Прокурор: Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел: Всичките. Живите много се съпротивляват.
Адвокат: Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел: На глас...
Адвокат: Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел: В 20:30 часа.
Адвокат: И по това време г-н Дентън е бил умрял?
Свидетел: Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.
Прокурор: Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел: Ами аз имам само един...
Адвокат: На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел: 38 или 35, не помня точно.
Адвокат: От колко време живее при вас?
Свидетел: От 45 години.
Адвокат: Господине, колкото ви е IQ-то?
Свидетел: Мисля, че виждам добре.
Адвокат: По-малкият син, 20-годишният, на колко години е?
Свидетел: На 20, колкото е и IQ-то ви.
Адвокат: Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел: Вие ебавате ли се с мен?
Съд.
Гошо съди голяма сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камион ги блъснал на едно кръстовище. Фирмата се представлява от нахакан адвокат и ония рипа:
– Господине, вярно ли а, че сте казали на старшината, дека е дошъл на местопроизшествието, че сте добре и нищо Ви няма?
Гошо почва:
– Значи тоааа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
– К’ва Цецка бе? – прекъсва го адвоката.
– Отговаряй точно к’во питам?
– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. А бе коза един път…
– Стига с тааа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
– Значи товарим аз Цецка…
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдията:
– Господин Съдия, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сега съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдията взело да му дотегва, ма му и станало интересно що ония се Цецка та Цецка. Обърнал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно… и като ме изющи тоааа шашкънин с камионо – направо ма прекина. Като са освестих малко – я съм у канафката и ме боли всичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да я видим, само я чувам къ мъца жално. Да ти скине сърцето. Ич не беше добре. Сигурен бях, че няма да а бъде. У тоааа момент, гледам спира полицаю и слазя от колата. Ония първо чу Цецка… отиде, намери я… виде ква а работата… извади пищова и я гръмна да се не мъчи. Рипна после веднага, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
– А ти къде си? Добре ли си? Да му eбem майката гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоааа въпрос?
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..