Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
- Само това ли имате?
- Да! - гордо обяснява уредникът на българската "експозиция" - но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
- Нелош бизнес правите! - казал бизнесменът, а българинът продължил:
- А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
- Иха-а-а-а! - възхитил се чужденецът.
- И това не е всичко - продължил българинът - Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
- Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
- А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.
Всички сме чували този израз “Я камилата, я камиларя...”.
А знаете ли легендата, от която произлиза?
Ето я и нея.
Преди много, много години имало един мнооого богат султан. Той си имал една много умна камила - разбирала всичко от една дума, само където не можела да говори.
Много тъжен бил султанът. Говорил и от сутрин до вечер, виждал, че тя го разбира, че иска да му проговори, а не може. Дълго мислил какво да прави и накрая решил, че с пари всичко се постига, а ако не може с пари, постига се с много пари.
Тръгнали сутринта глашатаи от град на град и от село на село. Думкали с барабаните и разгласявали, че султанът дава един керван злато на този, който научи камилата му да говори. Но ако не успее, ще му вземе главата!
Отишъл един кандидат, опитал, провалил се! Отишъл втори - същата работа! След няколко такива опита, отишло едно бедно момче и рекло:
- О, премъдри султане, аз ще науча камилата да говори, но имам някои условия.
- Стига да не се опиташ да ме измамиш, ще ги приема - отговорил султанът.
- Ами то, ученето на камилата на човешки говор е много трудна и бавна работа - ще започне да говори чак след двадесет години - започнал момъка - а дотогава ще искам всеки ден храна, пролет и есен по един кат нови дрехи и по една жълтица всяка седмица - докато дойде време да си взема кервана със злато.
Помислил, помислил султанът, сторили му се разумни доводите на момъка и се съгласил. Не бил като другите шарлатани, които му обещавали чудеса за един ден.
Прибрал се вечерта момъкът и майка му, като разбрала какво става, горко заридала:
- Ох, синко, без време ме зачерняш! Ще вземе султанът и твоята глава!Как ще научиш камила да говори?!
- Не бой се, мале! - отвърнал синът - Де се е чуло и видяло камила да говори! Но това са двадесет години с храна, дрехи и пари! А след 20 години - султанът е стар, камилата също, пък и с мене може всичко да се случи. След двадесет години - я камилата, я камиларя!