Skip to main content
Вицове за вегани и вегетарианци
Интервю с манекенката Винченция-Шарлот Свинарска. Водещ Никола Крумов. (18+):
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги.
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот.
P.S. Водещият запазва убеждение, че всеки човек е умен до доказване на противното.
ПОЗДРАВИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ.
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка