if (!string.IsNullOrEmpty(Model.PrevPageFullUrl))
{
}
if (!string.IsNullOrEmpty(Model.NextPageFullUrl))
{
}
Вицове за времето
Skip to main content
Жена ми и аз купихме от колата сандвич в Макдоналдс и аз подадох банкнота от 5 долара.
Нашата обща сума беше $4,25, така че подадох и 25 цента.
Момичето каза, "Давате ми твърде много пари."
Казах: „Да, знам, но по този начин можете просто да ми върнете един долар“.
Тя въздъхна и отиде да повика мениджъра, който ме помоли да повторя молбата си.
Направих го, той ми върна 25-те цента и каза: „Съжалявам, но ние не правим такива неща.“
След това касиерката ми върна 75 цента ресто.
Не обърквайте хората в Макдоналдс!
Трябваше да ремонтираме вратата на гаража.
Майсторът ни каза, че един от проблемите ни е, че нямаме достатъчно мощна дрелка.
Помислих за минута и казах, че имаме най-мощната, правена по това време, 1/2 конски сили.
Той поклати глава и каза: „Имате нужда от 1/4 конски сили.“
Отговорих, че 1/2 е по-голямо от 1/4 и той каза: „Неее, не е - 4 е по-голямо от 2."
Не сме ползвали този сервиз оттогава...
Живея извън града.
Наскоро новият ни съсед се обади в местния градски съвет, за да поиска премахването на знака "ВНИМАНИЕ ПРЕСИЧАТ ЕЛЕНИ", който беше на нашия път.
Казал: „Тук много елени биват блъскани от коли! Не мисля, че това вече е добро място за пресичане на елени."
Бях на летището и един служител ме попита:
„Някой слагал ли е нещо в багажа ви без ваше знание?“
На което аз отговорих: „Ако беше без мое знание, как бих могъл да знам?“
Той се усмихна снизходително и каза: „Точно затова питаме“.
Светофарът за пешеходци на ъгъла издава звуков сигнал, когато е безопасно да пресечете улицата.
Бях с позната в колата и тя ме попита дали знам за какво служи звуковият сигнал.
Обясних, че сигнализира на незрящи, когато свети червено.
Ужасена, тя каза: „Кой, за Бога, разрешава на слепите хора да шофират?!“
Тя е държавен служител.....
Когато жена ми и аз пристигнахме в сервиза, за да вземем колата си след ремонт, ни казаха, че ключовете са били заключени в нея.
Заварихме механика, който трескаво работеше, за да отключи вратата от страната на шофьора.
Докато гледах от страната на пътника, инстинктивно натиснах дръжката на вратата и открих, че е отключена.
„Хей“, обявих на техника, „Отворено е!“
Неговият отговор беше: „Знам. Вече оправих тази страна".
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Те са сред нас, размножават се и гласуват....
Честит празник на всички, които имат достатъчно чувство за хумор, за да продължават да живеят в България!
(на 3 март)
Най-известните рап изпълнители в света пишат песни за Криско. Но не го знаят.
На козунака пише "Козунак със стафиди", макар по-коректно да е "Козунак със стафида".
От БНБ успокоиха, че КТБ не е фалирала. Фалирала е само държавата.
След като Бареков раздаде таблети на всички ученици, се очаква в България да се роди следващият голям шампион на Angry Birds.
Ботев щеше много да се гордее, ако знаеше, че един ден негово стихотворение ще попадне в реклама на Първа инвестиционна банка.
Дъждовете в София през последните месеци са толкова продължителни и напоителни, че предприемчивите роми вече не продават чадъри, а Ноеви ковчези.
Чудя се дали да не последвам примера на Продавалник и да сменя името на Shmatko на нещо по-световно. Например: GFX6kL@s
В чужбина българите се познават по това, че като ходят по тротоара, си гледат в краката.
"Първо сме българи, а после Лудогорец", казал Стойчо Стоев на своите играчи Марселиньо, Козмин Моци, Фабио Ешпиньо, Върджил Мисиджан и Роман Безяк.
"Бойко Борисов щял да съди Бареков понеже го нарекъл "тъп". Не става ясно дали делото ще е за обида, клевета или за разкриване на класифицирана информация." (Геша)
Ако Пеевски стане евродепутат, ще отворят ли Lafka в Европейския парламент?
Един мъж, с проблеми в потентността отива на лекар. В коридора вижда две врати с табелки "Доктор-песимист" и "Доктор-оптимист".
Влиза при песимиста:
- Добър ден, докторе!
- Какъв добър ден, бе, какво му е доброто?! Виж каква жега е навън, какъв задух, птици пеят,отврат!Кажи, какво искаш?
- Ами... докторе, не ми става.
- Ми, няма и да ти стане. Изчезвай!
Комплексиран до немай къде, човечецът влиза при оптимиста:
- Добър ден, докторе!
- Добър ден! Прекрасен ден, какво хубаво слънце, свеж въздух, птичките пеят, кажете от какво се оплаквате?
- Ами... докторе, не ми става.
- Е, как така не ви става, я, свалете гащите да видим каква е тази работа.
Нещастникът сваля сконфузено гащите си и докторът възкликва:
- Е, може да не ви става, но я вижте колко хубаво ви виси.
Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!
Една история за пубертета
„Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си нии бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме .. кой какво, кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Koпeлeta, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10лв те прай мъж!
Еми нема как и ние да не ебем. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите .. ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да й го кажа? Бре пукай пушки, яж локумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе .. май ти съ ибе?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа циците .. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара .. два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперат ни краката, но надървени като кочове отиваме да уговорим дейта.
Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър .. към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо .. дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя пишките! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата .. на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си ебало майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях .. к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна куродървица. Илчо не може си прибере патката у дънките. И така .. няма лед, ама има сладолед. Намазахме му патката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиленце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък .. и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде .. Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не можал й да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето(Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по циците, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим.
И днес кат‘ .. усета миризмата на Фа .. се надървям!“
Една богата млада жена седнала до беден възрастен мъж в самолета. Тя предупредила стюардесата, когато заела мястото си.
Стюардесата ѝ отговорила вежливо, на което жената се развикала:
- Моля, намерете ми друго място незабавно.
Стюардесата вежливо ѝ повторила:
- Съжалявам, госпожо, но Първа класа е напълно заета.
Богатата жена продължила да вика:
- Аз няма да пътувам до някакъв безполезен скитник. Направете незабавно нещо.
Възрастният мъж я гледал невярващо. Стюардесата кимайки ѝ отговорила:
- Ще говоря с капитана за това, госпожо.
Тя влязла при капитана и му разказала за случката в салона.
Капитана изненадан се замислил. След кратък размисъл развеселено ѝ казал:
- Тази жена е наистина интересна. Никога досега не съм имал такъв проблем. Ето какво ще направиш.
И капитанът обяснил на стюардесата плана си.
Няколко минути по-късно тя се върнала при пътниците.
- Капитанът каза, че може да се използва едно свободно служебно място в първа класа. Той също така се извинява, че е трябвало да пътувате с такъв ужасен човек.
Стюардесата протегнала ръка към бедния възрастен мъж.
- Сър, ще ме последвате ли, ако обичате до Първа класа?
На което в самолетът избухнали аплодисменти.
Жан Виденовата зима. 31 декември. В софийските вестници се появява съобщение, че ще се продава олио в Халите по 10 стотинки бутилката ".
Веднага се извива опашка, която се простира чак до Орлов мост. Студено е. Хората мръзнат, но стоят и чакат.
В 10 часа управителят на магазина излиза и казва:
- Господа, олио няма да се продава на евреи! Тълпата одобрява това с рев и евреите си тръгват, ругаейки антисемитите.
В 14 часа управителят отново излиза пред замръзналата тълпа и казва:
- Продажба на олио само на лица със софийска регистрация! Някои хора си тръгват. В 6 вечерта. Управителят отново излиза пред тълпата, напълно измръзнал от студ и отслабнал, и казва:
- Олио ще се продава само на ветерани от войната!
Остават само няколко десетки души.
В 21 часа управителят излиза и обявява:
- Олио ще се продава само на ветерани от Балканската война! Хората се разотиват по домовете си, но пред магазина остава един почти премръзнал старец. Управителят го въвежда в кабинета си, налива му чаша коняк и казва:
- Ти вярваш ли в партията?
- Да! — отговаря замръзналият старец.
- Тогава трябва да разбереш. Работата е там, че в действителност няма олио, но трябваше да проведем кампания, за да покажем на целия свят, че имаме евтино олио на свободна продажба! Разбираш ли?
„Всичко разбирам – казва старецът, – само не разбирам защо евреите отново изкараха късмет – тях първи ги освободихте…
Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
- Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
- Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!" И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
- Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
- Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря", аз щях да ви кажа ,,моля", щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното - аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря - но не това е главното.
Главното - защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!...
