Вицове за кафето

Най-популярните вицове в категорията
Четирима хирурзи си почивали и пиели кафе. Първият казал:
- Обичам да оперирам библиотекари, защото, когато ги отвориш, всичко е по азбучен ред. Вторият казал:
- Според мен най-лесно се оперират счетоводители, защото всичко вътре им е номерирано.
Третият казал:
- Аз предпочитам електромонтьорите, защото всичко им е в различен цвят.
Четвъртият казал:
- Аз смятам, че най-лесно се оперират адвокати, защото са безсърдечни, безгръбначни и главата и зaдниkъt им са взаимозаменяеми.
Four surgeons were sitting around discussing who they like to operate on. The first surgeon said, "I like operating on librarians. When you open them up everything is in alphabetical order". The second surgeon said, "I like operating on accountants. When you open them up everything is in... Four surgeons were taking a coffee break and were discussing their work. The first said, "I think accountants are the easiest to operate on. You open them up and everything inside is numbered."... Tres cirujanos discuten en el bar del hospital sus experiencias sobre las operaciones. El primero dice: - A mí me gusta operar a los contables: los abres y lo tienen todo numerado. A lo que el segundo replica: - No, yo prefiero a los bibliotecarios, pues tienen todas sus partes ordenadas... Quattro chirurghi stanno discutendo del loro lavoro durante una pausa. Il primo dice: "Secondo me i bancari sono i più facili da operare, dentro di loro ogni cosa è numerata.” Il secondo replica:... Kilku chirurgów spotkało się na przerwie obiadowej. Rozmawiają o tym, kogo najbardziej lubią operować. - Ja to bardzo lubię operować księgowych. Wszystko w środku jest ponumerowane. - Jeszcze... Fem kiruger har kaffepause og taler lidt om, hvilke mennesker der er nemmest at operere. Den første kirug siger: "Jeg synes bedst om at operere revisorer. Alt inde i dem er nummeret" Anden kirug;... Hat sebész iszogat, és arról beszélgetnek, milyenek az ideális páciensek. Mondja az első: - Én a művészeket szeretem a legjobban. Amikor műtét közben felvágom őket, szinte érzem a belőlük áradó...
Вицове за Адвокати Вицове за счетоводители Вицове за кафето
Стига вече с този Перник.
Там живеят хора като хора! Сега съм в Перник и си пиша на лаптопа необезпокояван в едно кафе. Паркирах си софийската кола отвън, а на якето ми пише „САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ!“.
Ако перничани бяха такива, каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатурасф;ифсдф;3уиоффф 4иоф8 ф;аф5огДА3иорх3 ио2ухфолчФХ3хОЯ ФИ3ХФ яои3фияо ФИОХОЯХчяфхиоо ФЯИОЧХ3 ФЧфяиочхфияиохф 75фа57ашФФ4УХУ54;дфхеио$ФГ%€ХЕШ@ГШЕГ%ЕГ$ Ш№Г %
Чък Норис като е толкова як, да дойде и да ми удари главата в клавиатуратаажгэ 44и9оапъврппъуэ эпцуэцд2эпт94итсд цот903т09пцоп На клавиатурата на Чък Норис няма бутон "Ctrl". Айде стига толкова с тоя Чък Норис! Той е само актьор, не е някой велик бог примерно. Што е ова со Чак Норис, сите го сметаат за бог а тој е само еден обичен актер. Да беше бог во овој миг ке ми ја треснеше главата од тастатура хсдфгбхџ. Всдчќфпеоњ9ту943ѕ5р78921пујфклс н фд What is so good about Chuck Norris? He is just some stupid actor, if he was really that good he would come here and bash my head on the keyboD5LISDALGFRGY I idyfgylbhyuu2213874rt fsdnljsdha. Chuck Norris's keyboard doesn't have a Ctrl key because nothing controls Chuck Norris. There is no "ctrl" button on Chuck Norris's computer. Chuck norris is always in control They say if u talk shit about Chuck Norris he will slam ur face into the keyboard but he's to dumb to find me jdjdjddjdjfbfnfmapoibrndskdhsnjsjrrjwiaokdbdjaaksjdbjs this is Chuck Norris let that be... Chuck Norris? Wenn Chuck Norris wirklich existieren würde, dann würde er jetzt hinter mir stehen und meinen Kopf auf die Tastatur hauhshsbfuözDluRhlDEOtodZDLZdulgähyk Hagyjuk már Chuck Norrist. Csak egy hülye színész. Ha tényleg igaz lenne róla az amit írnak, akkor egyszerűen idejönne és beleverné a fejem a billentnkasdflvns kln nl snlv sldsfwa pdr bsw . . . Nu mai radeti de Chuck Norris, e doar un simplu om! Daca bancurile cu Chuck Norris erau adevarate, acum era in spatele meu si ma dadea cu capul de tastaturrrraaauuuchhaauuu Víte, já si stejnak myslím že všechny ty povídky o Chuckovi Norrisovi nejsou skutečné. Protože kdyby byl tak drsnej, tak by přišel a začal by mi mlátit hlavou do... Všechny tyhle vtipy jsou hloupé. Kdyby to byla pravda, tak sem teď přijde a začne mi hlavou mlátit o klávesniiisjdfnvinaifvbisanfvacnoaeincpqdcbvia iqev iqen
Вицове за Перник Вицове за кафето
Вицове за кафето
Вицове за кафето
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК.
"Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа..."
Вицове за Гърци Вицове за банки и банкери Вицове за ресторанти Вицове за кафето
Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе и сладкиш. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
– Какво?
– Ъъъъ… ама вие сте котка!
– Да.
– И говорите!
– Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
– О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал…
– Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
– Ето го кафето ви. Ъъъъ… помислих си, че… Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
– Цирк...онова нещо с арена, купол, оркестър?? – пита котката.
– Да!
– Клоуни, акробати, слонове?
– Да!
– Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
– Да, да, да!
– Добре звучи… А за какво им е програмист?!
Вицове за програмисти Вицове за кафето
През 1982 г. Лари Уолтърс от Лос Анджелис решава да осъществи отколешна мечта - да полети, но не със самолет.
За съжаление, той знае твърде малко за летенето, но успява да изобрети собствен нетрадиционен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързва към удобно кресло 42 метеорологични балона, напълнени с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Сяда в креслото заедно със запас от сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързват въжето и Лари полита. Г-н Уолтърс има намерение плавно да се издигне на трийсетина метра над къщата си. Планът му обаче претърпява провал, тъй като креслото рязко се понася нагоре и достига височина 5 километра.

Съседите са леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.

...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия пътнически самолет:

- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиot лети на градински стол?

- Моля??? - отговаря диспечерът, смятайки, че халюцинира от преумора.

- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...

- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?

- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално! – отговаря твърдо той.

- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?

- Защо? - учудва се командирът - Не ви разбирам.

- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!

- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиot лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...

Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и линейки, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Самолетът се приземява в нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.

Доклад от следващия самолет:

- Защо, по дяволите, някакъв кретен с разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?

В диспечерската кула настава тиха паника. Да не би да има неизвестен психотропен газ над летището?

- Спокойно, капитане! Освен вас, някой друг вижда ли го?

- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?

- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?

- Земя, аз нищо не смятам! Просто казах, че този летящ малоумник изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.

Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.

Трети самолет:

- Бих искал да споделя с вас, джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.

- В какъв смисъл??!!

- О, и в пряк, и във философски... и в аеродинамичен.

В диспечерската кула подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият самолет е ледено вежлив:

- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация и същевременно разхвърчавайки се на парчета. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.

Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.

- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин, то това няма да свърши добре! - моли следващият.

- Колко са? – опитва се да се осведоми диспечерът.

- Откъде да знам?

- Запазете спокойствие! Доложете поред. Какво виждате?

- Пистата за приземяване виждам отлично!

- По дяволите пистата!

- Не разбрах? Какво имате предвид? – пилотът изглежда започва да изпитва непреодолими проблеми в комуникацията си с диспечерската кула.

- Продължавайте кацането!

- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е? – пита със загриженост той.

- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?

- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.

- Какъв е той?

- Човек.

- Добре, дайте поред. Къде го виждате?

- Вече не го виждам.

- Защо?

- Защото отлетях.

- Кой?

- Аз.

- Къде?

- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!

- А човекът къде е?

- Кой?

- Който лети!!!

- Аз не мога да го следя! Откъде да знам къде е! Пуснали, дявол знае кого, в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!

- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?

- Кретен на градински стол! – лаконичен е пилотът.

- А защо лети?

- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!

- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспечерът. - Каква магическа сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!

- Към стола му са привързани топки.

- Собствените ли му топки? – прави догадка диспечерът.

- Сър, не ви разбирам напълно - отговаря капитанът. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.

- Откъде има балони?

- Този въпрос към мен ли е?

- Извинете капитане. Бихте ли го описали?

- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.

- Бял или черен?

- Син.

- Капитане!?!?!? Какво значи син?

- Вие знаете ли каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.

Този радиообмен от лудницата се провежда при интензивно въздушно движение. Диспечерът е на ръба на нервна криза и моли за успокоителни. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени. На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.

Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се. Вдигат изтребител.

...Нашият въздухоплавател се рее във въздуха, отделен от земята посредством няколкокилометрова бездна, ужасен, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.

Поредният рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.

Такова нещо нашият авантюрист не може да издържи, зрителният център в замръзналия му мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.

- Жив - неодобрително докладва пилотът на изтребителя на базата.

Вдигат хеликоптер.

Спасителната операция завършва бързо - снайперист прострелва един балон. После втори. Междувременно вечерният бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над океана. Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите. Третият балон се пръсва и снижението става очевидно.

На петия прострелян балон Лари Уолтърс се пльосва във вълните.

Но въжетата, на които са се държали надутите балони, са се увили във високоволтовите проводници... Целият район Лонг Бийч остава без електричество. По-късно г-н Уолтърс е глобен с $1500 за нарушаване на въздушния трафик.

Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.

При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася и първата си псувня. Животът се завръща.

И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална репортерка успява да промуши микрофон между санитарите и да запита:

- Кажете, защо все пак направихте всичко това?

Лари я изгледал високомерно и отговорил гордо: "Човек не може да стои без работа!"

----
Лари Уолтърс е единственият човек, който е включен в почетната книга на "Наградите Дарвин", макар да е останал жив след приключението си.
Истории Вицове за Хелоуин Вицове за авиацията Вицове за моряци Вицове за бирата Вицове за пилоти Вицове за кафето
Вицове за Сервитьори/Келнери Вицове за кафето
И се пуштам на една девојка во бар и ми вели : Трпе влага во бар и здовгледува една згодна девојка и почнува да и се пушта:
Вицове за Мъже Вицове за кафето