Skip to main content
Вицове за пазаруване, магазини и търговци
Димитровградчанка си поръчва такси. Слиза пред блока, за да го изчака. Пред нея спира чистак-бърсак електромобил, с емблемата на Google. Единия прозорец се отваря, от него се подава робот-хуманоид и казва с човешки глас:
- Madam, did you call a taxi?
- К’о каза т’ва, уа? - казала объркано жената… - О, извинете! - продължил на книжовен български роботът. - Не знаех, че не говорите английски. Вие ли поръчахте такси?
- Да. - казала стъписана жената.
- Качвайте се! - отвърнал радушно роботът Качила се жената в електромобила. Любопитството ѝ, обаче, било по-голямо от нея самата.
- ‘Начи, ся, ти си робот? Тъй ли стана? - опитала да бъде възпитана жената.
- Да, госпожо. Последно поколение омнибот-хуманиид. Разработен съм от SpaceX и Google. А операционната ми система е написана от екип специалисти, занимаващи се с безопасността на космическите системи на NASA.
- И стана таксиджия в Димитровград?
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава…
Тодор Живков пазарил Пикасо да му направи портрет. За да е по-евтино, се разбрали за портрет до кръста. Рисувал Пикасо, що рисувал, накрая рекъл:
- Готов съм.
Тодор Живков отметнал балдахина и се загледал в портрета. Най-отгоре било нарисувано слънце, под слънцето - равностранен триъгълник, а под триъгълника - две големи женски гърди.
Тодор Живков помислил малко и рекъл:
- Другарю Пикасо, аз движа между художници и хора на изкуството, дъщеря ми Людмила също, но бихте ли ми помогнали, нека заедно разтълкуваме Вашия портрет.
- Слънцето - това сте Вие, другарю Живков!
- Е, аз така и си бех помислил - възкликнал възхитен Тодор Живков - Но кажете за триъгълника.
- Триъгълникът символизира триединството между интелигенцията, работническата класа и трудовите селяни.
Възхитен от идеологическата издържаност на портрета, Тодор Живков запитал за гърдите.
- От едната смуче работническата класа, а от другата - трудовото селячество.
- А интелигенцията? - учудил се другарят Живков.
- Е, все пак се разбрахме за портрет до кръста - отговорил Пикасо!
Жан Виденовата зима. 31 декември. В софийските вестници се появява съобщение, че ще се продава олио в Халите по 10 стотинки бутилката ".
Веднага се извива опашка, която се простира чак до Орлов мост. Студено е. Хората мръзнат, но стоят и чакат.
В 10 часа управителят на магазина излиза и казва:
- Господа, олио няма да се продава на евреи! Тълпата одобрява това с рев и евреите си тръгват, ругаейки антисемитите.
В 14 часа управителят отново излиза пред замръзналата тълпа и казва:
- Продажба на олио само на лица със софийска регистрация! Някои хора си тръгват. В 6 вечерта. Управителят отново излиза пред тълпата, напълно измръзнал от студ и отслабнал, и казва:
- Олио ще се продава само на ветерани от войната!
Остават само няколко десетки души.
В 21 часа управителят излиза и обявява:
- Олио ще се продава само на ветерани от Балканската война! Хората се разотиват по домовете си, но пред магазина остава един почти премръзнал старец. Управителят го въвежда в кабинета си, налива му чаша коняк и казва:
- Ти вярваш ли в партията?
- Да! — отговаря замръзналият старец.
- Тогава трябва да разбереш. Работата е там, че в действителност няма олио, но трябваше да проведем кампания, за да покажем на целия свят, че имаме евтино олио на свободна продажба! Разбираш ли?
„Всичко разбирам – казва старецът, – само не разбирам защо евреите отново изкараха късмет – тях първи ги освободихте…
Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...
Една жена отишла на пазар и на касата отворила чантата си, за да плати. Касиерът забелязал дистанционно за телевизор вътре и любопитно попитал: "Винаги ли носите дистанционното с вас?"
Тя отговорила: "Не винаги, но днес съпругът ми отказа да дойде с мен на пазар, защото имаше футболен мач, затова взех дистанционното."
Морал: Придружавай и подкрепяй съпругата си в нейните хобита!
Историята продължава...
Касиерът се засмял и върнал всички продукти, които била закупила. Изненадана, тя го попитала защо. Той казал: "Съпругът Ви е блокирал Вашата кредитна карта."
Морал: Винаги уважавайте хобитата на съпруга си!
Историята продължава...
Жената извадила кредитната карта на съпруга си от чантата и я вкарала в пос терминала. За съжаление той не бил блокирал собствената си карта.
Морал: Не подценявайте силата и мъдростта на съпругата си!
Историята продължава...
Но терминалът поискал: "ВЪВЕДЕТЕ ПИНА, ИЗПРАТЕН НА МОБИЛНИЯ ВИ ТЕЛЕФОН!"
Морал: Когато един мъж е на път да загуби, машината е достатъчно умна, за да го спаси.
Историята продължава...
Тя се усмихнала на себе си и посегнала към телефона си, който звъннал в чантата й. Това било съобщение от съпруга й, препратено на нейния телефон.
Тя била взела неговия телефон заедно с дистанционното, за да не й се обажда по време на пазаруването. Купила продуктите си и се прибрала щастлива вкъщи.
Морал: Не подценявайте една отчаяна жена!
Историята продължава...
Прибирайки се вкъщи, открила, че колата му липсва. На вратата имало бележка:
"Не можах да намеря дистанционното. Излязох с момчетата за футболния мач. Ще се прибера късно. Обади ми се по телефона, ако имаш нужда от нещо!"
Той бил взел и ключа от къщата.
Морал: Не се опитвайте да контролирате съпруга си! Винаги ще загубите.
