Киро беше на почивка в Родос след семестъра и както подобава, обиколи всички барове и ресторанти. Първите пет дни, без никакви проблеми, но на сутринта на шестия ден се събуди в непозната хотелска стая. Главата му пулсираше, ръцете му трепереха, а жаждата го мъчеше като маратонец в Сахара.
Накрая успя да отвори очи и замря от шока. До него лежеше една не особено привлекателна възрастна дама. със сива коса, сусахарена кожа, увиснали... абе схванахте картинката.
Киро изпъшка, сложи панталоните, остави 100 евро на нощното шкафче, взе ризата си и се запромъква на пръсти към вратата.Но не щеш ли, точно преди да излезе се препъна в нещо. Погледна към пода и видя друга възрастна дама, много подобна на тази, в леглото. Тя му изсумтя и каза:
"Хей, красавецо, не трябва ли и шаферката ви да получи нещо!?"
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!
Разговор в руска туристическа фирма, януари '25-та.
- Какви горещи оферти предлагате тия дни?
- Ъъъ, Сомалия, Северна Корея и в Папуа - Нова Гвинея.
- О, Сомалия! За там трябва ли ни виза?
- Не, автомат ви трябва, бронежилетка и завещание.
- А, там има ли хотели, където "всичко е включено"?
- Там всичко е изключено: вода, ток, телефон, обаче имате море, слънце, романтика. Впечатления за цял живот, ако оживеете.
- А в Северна Корея, какво можем да видим?
- Каквото ви разрешат, ще го видите.
- А места има ли за там?
- О, да, тъкмо се освободи една стая в хотела, няк'во младо семейство са били осъдени.
- Уау, осъдени! За какво?
- Абе, нещо някъде не се поклонили, май.
- И сега, какво ги очаква?
- Как какво? Вие не знаете ли, че преклонена глава сабя не я сече?
- А в Папуа Нова Гвинея, там как е?
- За там има големи намаления, защото е мокър сезон.
- Сезонът на дъждовете ли?
- Не. Сезонът на вождовете. Воюват. Но ако се спасите, спомени за цял живот!
- А, тия които са се върнали, доволни ли са?
- Как няма да са доволни, като са се върнали, бе!
Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
- Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
- Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!" И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
- Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
- Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря", аз щях да ви кажа ,,моля", щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното - аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря - но не това е главното.
Главното - защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!...