Жена ми и аз купихме от колата сандвич в Макдоналдс и аз подадох банкнота от 5 долара.
Нашата обща сума беше $4,25, така че подадох и 25 цента.
Момичето каза, "Давате ми твърде много пари."
Казах: „Да, знам, но по този начин можете просто да ми върнете един долар“.
Тя въздъхна и отиде да повика мениджъра, който ме помоли да повторя молбата си.
Направих го, той ми върна 25-те цента и каза: „Съжалявам, но ние не правим такива неща.“
След това касиерката ми върна 75 цента ресто.
Не обърквайте хората в Макдоналдс!
Трябваше да ремонтираме вратата на гаража.
Майсторът ни каза, че един от проблемите ни е, че нямаме достатъчно мощна дрелка.
Помислих за минута и казах, че имаме най-мощната, правена по това време, 1/2 конски сили.
Той поклати глава и каза: „Имате нужда от 1/4 конски сили.“
Отговорих, че 1/2 е по-голямо от 1/4 и той каза: „Неее, не е - 4 е по-голямо от 2."
Не сме ползвали този сервиз оттогава...
Живея извън града.
Наскоро новият ни съсед се обади в местния градски съвет, за да поиска премахването на знака "ВНИМАНИЕ ПРЕСИЧАТ ЕЛЕНИ", който беше на нашия път.
Казал: „Тук много елени биват блъскани от коли! Не мисля, че това вече е добро място за пресичане на елени."
Бях на летището и един служител ме попита:
„Някой слагал ли е нещо в багажа ви без ваше знание?“
На което аз отговорих: „Ако беше без мое знание, как бих могъл да знам?“
Той се усмихна снизходително и каза: „Точно затова питаме“.
Светофарът за пешеходци на ъгъла издава звуков сигнал, когато е безопасно да пресечете улицата.
Бях с позната в колата и тя ме попита дали знам за какво служи звуковият сигнал.
Обясних, че сигнализира на незрящи, когато свети червено.
Ужасена, тя каза: „Кой, за Бога, разрешава на слепите хора да шофират?!“
Тя е държавен служител.....
Когато жена ми и аз пристигнахме в сервиза, за да вземем колата си след ремонт, ни казаха, че ключовете са били заключени в нея.
Заварихме механика, който трескаво работеше, за да отключи вратата от страната на шофьора.
Докато гледах от страната на пътника, инстинктивно натиснах дръжката на вратата и открих, че е отключена.
„Хей“, обявих на техника, „Отворено е!“
Неговият отговор беше: „Знам. Вече оправих тази страна".
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Те са сред нас, размножават се и гласуват....
Обущар – „С времето ще се отпуснат.“
Брокер имоти – „На 10 минути от центъра...“...
Учител – „Умен е, но не учи.“
Автоджамбаз – „Тази е само за приятели.“
HR мениджър – „Ще Ви се обадим.“
Държавен служител – „Спря интернета. Системата не работи!“
Политик – „Излъгаха ни.“
Проститутка – „Оохх, по-леко.“
Фотограф – „Ще ги оправим с Photoshop.“
Чистачка – „То така си беше.“
Лекар – „Няма страшно, стандартна процедура.“
Техник – „Работеше, когато го тествах.“
Готвач – „Рецептата е тайна.“
Дизайнер – „Това е модерно.“
Програмист – „На моя компютър работи.“
Маркетинг експерт – „Алгоритъмът ни наказа.“
Коуч – „Всичко е въпрос на нагласа.“
Куриер – „Нямаше никой вкъщи.“
Адвокат – „Ще го оправим извънсъдебно.“
Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?