Дълги истории

Най-популярните вицове в категорията
Ден 1 Взеха ме на работа.
Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха!
Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, какмубешеимето, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход eбacи. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двдто го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двдто. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двдто с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрафаел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано "преди новата ера" точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми eбacи, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрафаел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните : Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 1460070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви "Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!". С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двдто мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва "Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Дълги истории Вицове за авиацията Вицове за Шефове Вицове за Гърци Вицове за кафето
Маж влегува во аптека и прашува: Мужчина в аптеке: - Ало, справки? Бихте ли ми казали, къде се продава Виагра за жени? Чоловік приходить ув аптеку й запитує в провізора: — Чи маєте ви “Віагру” для жінок чи щось подібне? — Ми не маємо, але в ювелірній крамниці за рогом можна щось підібрати… — Алло, довідкова? Ви не підкажете, де продається віагра для жінок? — У будь-якій ювелірній крамниці. - Alo, biroul de informatii? Spuneti-mi, va rog, unde pot gasi Viagra pentru femei? - In orice magazin de bijuterii.
Разни Дълги истории Вицове за виагра
В едно село живял старец, който се прославил с това, че може да изпърди всяка мелодия...
Eдин ден дошли журналисти от Националната телевизия, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен...
Единият журналист пита:
- Можеш ли „Бяла роза” на Славка Калчева?
- Лесна работа – казал дядото и изпърдял много вярно „Бяла роза”...
Другият журналист:
- А „Ветрове” на Лили Иванова можеш ли?
- Няма проблеми...
Третия журналист:
- А класика можеш ли? Например токата и фуга в ре минор от Бетовен?
- Това не го знам, дайте нотите, ще опитам...
Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал:
- Няма да стане момчета. Тука на три места може да се насера...
Разни Дълги истории Вицове за баби и дядовци
В кабинет врача заходит человек с перевязанной рукой:
Вицове за Доктори/Лекари Дълги истории
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка.
Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градския младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо,ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
"Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си:
- Сакаш ли още нещо, ма?
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...
Разни Дълги истории
Деньщик раздевает поручика Ржевского после очередной пьянки и отчитывает: - Эх, барин, что же вы себе весь выходной мундир испачкали? - Да это не я, это Оболенский мне его в карете заблевал, я...
Вицове за Мутри и Мутреси Дълги истории
1. Стара обувка търси някой да й отпори гьона.
2. Госпожица от занаята търси богат занаятчия с цел брак.
3. Печена търси загорял.
4. На лице съм. Търся някой да ме обърне на опаки.
5. Търся село без кучета, но с... kучkи.
6. Въздържател напива вода не напита.
7. Учителка по френски дава нощни уроци.
8. Закъсала търси да я скъсат.
9. Пренарязвам обратни резби.
10. Кавал търси девета дупка.
11. Воден спасител дава уроци по игра с подводни топки на платежоспособни дами.
12. Опасна cekc-бомба търси някой да й отцепи района.
13. И в морето ми е до колене.
14. Грешна съм. Търся праведен да ме оправи.
15. Може да ми е къс ума, но са ми дълги крака-ата-а-а.
16. Специалист по икебана аранжира всякакви китки.
17. Дърпам дяволи за опашката.
18. Бутам на тия дето бутат.
19. Търся знойна хубавица, да внесе топлина в живота ми.
20. Сапьор обезврежда cekc — бомби по домовете.
21. Кацна ли на някого — въртя се като муха без глава.
22. Монтирам шпионки на всякакви гардероби и шкафове.
23. Целувам крака и ближа задници. Атрактивни цени.
24. Паток търси въртиопашка.
25. Жулиета търси Ромео с „Алфа Ромео“.
26. Позирам по домовете. Голямо разнообразие от пози.
27. Взимам го присърце, но не си го слагам на сърцето.
28. Агроном дава практически съвети как да цъфтите без да вържете.
29. Дамски шивач реже три пъти, без да мери нито веднъж.
30. Надарен търси даровита.
31. Влизам ви в положението.
32. Поръбвам не поръбени.
33. Занасям се с отнесени.
34. Двуглав змей търси ламя ненаситна.
35. Ако искате да видите каква изненада съм ви приготвил — дръпнете ми ципа.
36. Развит търси навита.
37. Не се притеснявайте, ако сте дебела. Аз веднага ще ви открия слабото място.
38. Ако са ви изкарали акъла — аз ще ви го набия отново.
39. Тясна специалистка търси широко поле за изява.
40. Звероукротител — професионалист укротява разгонени kучkи.
41. Опитен горски лови бракониери в чужди кревати.
42. Потомствен благородник облагородява родословни дървета.
43. Лесно запалима търси трудно гаснещ.
44. Пицария "Червения фенер" доставя пици и цици по домовете.
45. Сядам само на станали.
46. Ако можеше да ми стане нямаше да седна.
47. Строителен предприемач търси малко употребявана бетонобъркачка с голям капацитет.
48. Девета дупка търси меден кавал.
49. Ако често изтървате сапуна в банята винаги съм готов да ви го подам.
50. Дипломиран астроном сваля звезди на млади дами.
51. Буден принц търси Спяща красавица.
52. Дискретен, професионален алпинист сваля закъсали от всякакви балкони и покриви.
53. Специалистка по битова техника духа като вентилатор, смуче като прахосмукачка и се върти като миксер.
54. Мома втора употреба търси неупотребяван ерген с цел да го употреби.
55. Атрактивна дама с неограничени възможности в леглото, търси джентълмен с неограничени възможности в плащането.
56. Продавам книгата „Кама Сутра “ с презентации на живо.
57. Столетница търси активен партньор да я върне в спомените й за последно.
58. Отпушвам задръстени и запушвам отворени.
59. Две мургави Шехерезади на повикване с репертоар от 1001 приказни нощи. Гарантиран спомен за цял живот.
P. S. (След като установите какво ви липсва и какво са ви лепнали.)
60. Млади дами, ако ви трябва трети за „Шведска тройка“ - аз съм насреща, а млади господа приема, съседа Марио - отсреща.
61. Предлагам ефектни вибратори за стари девственици на фирмите „HILTI“ и „KANGO“.
62. Автотенекеджия изчуква задници всякакви.
63. Скъперница търси прахосник.
64. Щастливо разведен е готов да дари с щастие нещастно омъжени.
65. Виновен търси невинна да му поеме вината срещу заплащане.
66. Стар съдия прилага по-мек члeн за разкаяли се престъпнички.
Дълги истории Вицове за Съдебната система
Наръчник на пилота 1.
1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително
2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад - смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава къщите стават много големи.
3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.
7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8. "Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.
10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.
11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорционална на ъгъла на приземяване. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.
13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.
15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16. Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца, е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла, и единственото, което чуваш, е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18. Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час, и земята, която се движи с нула километра в час, досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19. Оглеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.
20. Запомни, гравитацията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.
Дълги истории Вицове за авиацията Вицове за пилоти
Дневник на българския нинджа.
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиot е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъ٠като това беше последния ден на обучение в базата, ߐޑǐՑߐؑŐܐՠго с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
Дълги истории Вицове за бирата Вицове за моряци Вицове за Супергерои Вицове за Шефове Вицове за Съдебната система
Петък вечер старец и доста млада красива жена влизат в бижутериен магазин.
Старецът казва на продавача, че са дошли да купят специален пръстен за дамата. Продавачът предлага пръстен от 500 евро. Старецът казва:
- Не, не, искам нещо по-красиво, уникално.
Продавачът носи скъпоценен пръстен за 10 000 хиляди евро. Старецът:
- Този ще го вземем. Само, че ще платя с чек. Знам, че трябва да се уверите, че всичко е наред с моята сметка, така че чекът ще го напиша сега, а в понеделник се свържете банката, а следобед ще дойда за пръстена.
В понеделник му се обаждат нервни от магазина и му казват:
- Нямате пари в сметката!
Старчето:
- Знам. Но имах прекрасен уикенд.
Ο Λαλαούνης нью-йорк. в самый крутой магазин по продаже изделий из меха заходит... A white-haired old man walked into a jewelry store on a Friday, with a beautiful young lady at his side. Мужик с потрясной телкой заходят в один из самых дорогих меховых магазинов на Беверли Хиллс. Un hombre entra, acompañado de una preciosa chica, en una tienda super exclusiva. El hombre (dirijiéndose al vendedor) dice: - Por favor, muéstrele a la señorita el más fino abrigo de visón de la tienda. El vendedor regresa con un maravilloso abrigo e imediatamente la joven se lo prueba. ¡Le... Un homme arrive chez Cartier, Place Vendôme à Paris, en compagnie d'une jeune femme splendide, et ensemble, ils choisissent un bijou de 50 000 euros pour elle. Au moment de payer, l'homme sort son... A man walks into a very posh Rodeo Drive furrier with a gorgeous blonde on his arm. "Show the lady your finest mink!" the fellow exclaims. So the owner of the shop goes in the back and comes out... An older, white haired man walked into a jewelry store one Fridayevening with a beautiful young gal at his side. He told the jeweler he was looking for a special ring for hisgirlfriend. The jeweler... Um sujeito entra numa loja de peles com uma loira espetacular. Ele diz ao vendedor: — Quero que você dê a esta moça a mais linda estola de pele que você tiver nesta loja. O vendedor mostra algumas... Contributed by Aaron Ray A balding, white haired gentleman from St. Augustine Beach, walked into a jewelry store in a local mall this past last Friday evening with a beautiful ... much younger gal... Een heer komt binnen bij Cartier, Place Vendome in Parijs. Hij is vergezeld van een beeldmooie vrouw en samen kiezen ze een juweel van 50.000 € voor haar. Op het moment dat er moet betaald... Freitag Abend, 18 h, betritt ein 80 jähriger den Edeljuwelier in Frankfurt… In Begleitung eine 30 jährige blonde Schönheit mit geilem Rahmen… Der Juwelier fragt freundlich nach wie er denn helfen... Een wat oudere man, 65+, loopt een juwelierszaak binnen met aan zijn arm een beauty van een jonge dame. Hij zegt tegen de juwelier dat hij iets speciaals zoekt voor zijn vriendin. De juwelier kijkt... Egy férfi bemegy a barátnőjével egy elegáns boltba. A hölgy kiválaszt egy bundát, felpróbálja. A férfi megkérdezi az eladót: - Mennyibe kerül ez a bunda? - 25000 dollár. - Jó, akkor kiállítok egy...
Вицове за Пенсионери, баби, дядовци и въобще възрастни хора Дълги истории Вицове за банки и банкери
Вицове с Черен хумор Дълги истории
Семеен мъж на 42 години от 25 години работил в хлебозавод.
Веднъж, прибирайки се вкъщи много изплашен, разказал на жена си, че имал огромно желание да си ГО вкара в резачката на хляб. Жена му му предложила да се обърне към психиатър, но той отвърнал, че ще се чувства много неловко и че ще преодолее този проблем някак си сам. След около три месеца мъжът се върнал много разстроен. Жената попитала:
- Какво ти е?
- Помниш ли, че преди три месеца ти казах, че имам желание да си ГО вкарам в резачката на хляб?
- Боже! Да не би да си го направил?!
- Да...
- И какво?!
- Ами видяха ме и ме уволниха ...
- Ужас! А какво стана с резачката?
- А! И нея също я уволниха!
The Pickle Factory Директор на консервна фабрика получава обаждане: Мъж започнал работа в консервна фабрика. Bill travaillait dans une usine de cornichons. Il avait travaillé ici depuis plusieurs années quand il rentra chez lui un soir, et confessa à sa femme qu'il avait une tentation terrible: Roger travaille dans une conserverie de légumes industrielle. ça fait quelques années déjà qu'il fait ce boulot, et un jour, il fait une confidence à sa femme: Son fantasme est de coller son pénis... Een man werkt in een augurkenfabriek. Op een avond komt hij thuis en zucht tegen z'n vrouw: "Schat, ik heb toch zo'n vervelend probleem: ik heb de hele dag door zo'n enorme zin om mijn penis in de... O sujeito trabalhava há anos em uma fábrica de conservas e um dia confessa para a mulher que era possuído de uma terrível compulsão: ele tinha uma vontade enorme de colocar seu pinto em um cortador...
Вицове за Семейния живот Мръсни и неприлични вицове, 18+ Дълги истории
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за cekc.
Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е пeдaлcko. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при cekc били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска cekc. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Дълги истории Вицове за бирата Вицове за ловци
Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично.
Всяка сутрин тя става точно в 8 часа и отива да тича в парка. Кросът и продължава около 30 минути – време, в което тя изслушва на айфона си 8 песни - три на Криско, две на Фики Стораро, една на Графа, една на Килата и една на Преслава. След кроса Деси се прибира и взема душ. Температурата на водата трябва да е точно 27.9 градуса, защото ако е по-студена може да настине, а ако е по-топла, е вредно за сърцето. Деси излиза от банята и обтрива тялото си с кърпа от египетски памук, без изкуствени примеси. Кърпата се пере на 40 градуса, без перилни препарати, за да не предизвика случайно някой обрив. Идва време за закуската, на която Деси трябва да изконсумира не повече от 542 калории. Това е половин купичка овесени ядки (но без мляко, защото е вредно), един банан и фреш от портокали, които са раснали в свободни условия, без стрес и са брани от усмихнати, позитивни овощари. След закуската младата жена започва да се грижи за външния си вид. Кожата и се нуждае от подхранване, но Деси не ползва купешка козметика. Мани ги тия отровни химии! Тя си прави хидратираща маска за лицето от мед и краставица. После маже петите си със свинска мас, а косата си – с жълтък и зехтин. Включва уреда за озониране на въздуха, за да не диша кво да е. След козметичните процедури Деси отива на фитнес. Там работи за корем, прасци, подмишници и уши. Снима се с телефона си, но без светкавица, защото светкавиците са вредни за мозъка. Качва снимката във фейса. Нека завиждат кокошките! После идва време за обяд, на който Деси си позволява най-много 853 калории. Менюто и включва зелена салата от еко-производител, расла на баир с южно изложение и наторявана с лaйнa от био-крави, отглеждани от глухонеми говедари, за да не могат да им викат и да ги стресират. След зелената салата Деси изяжда половин сафрид, приготвен на пара. Сафридът е от бангустанско море – най-чистото море, в което е забранено да плават танкери и хора, намазани с плажно масло.
За десерт – две диви ягоди от Средна гора, набрани от бабичка, която никога не е пила и пушила. След обяда Деси прави лека разходка за храносмилане и се прибира за следобеден сън. Той е много важен за нервната система и против бръчки. Деси спи на специален матрак, който проветрява тялото, стимулира гръбначния стълб и отваря чакрите. Има и анатомична възглавница, която влияе директно върху мозъчната кора по най-благотворен начин. Деси не чете книги, защото е вредно за очите. Зрението се изхабява, а тя не иска да сложи очила като неква кукумявка.
След като се е наспала, екологичната жена прави леки упражнения за гъвкавост и отива на антицелулитен масаж. Не че има целулит, ами ей така – превантивно. След масажа си прави среща с приятелка в мола. Приятелката и пие кафе, а Деси си поръчва фреш от моркови, защото е чувала, че е полезен за черния дроб, щитовидната жлеза и ноктите на краката. Двете момичета злословят по адрес на приятелките си, за да стимулират отделянето на допамин. После се разхождат и зяпат витрините на мола, за да си осигурят дневната доза ендорфин. След разходката в мола Деси се обажда на приятеля си Митко. Говорят кратко по телефона, защото Деси е чувала, че мобилните телефони излъчват некви супер вредни вълни, които увреждат мозъка. Митко е фитнес инструктор, на 31 години, от Добрич. Не пие и не пуши. Взема хранителни добавки и анаболи, ма то не се брои. Деси отива в квартирата на Митко. Не се целуват, защото в човешката уста има всякакви вредни бактерии и рискът от зараза не е за подценяване. Деси кляка и му прави бибитка, защото е полезна за лицевите и мускули. Кара Митко да свърши върху лицето и, понеже е чувала, че cпepmata съдържа чудесни хидратиращи и подхранващи кожата съставки.
След любовната среща Деси решава да покара колело. Взема велосипеда си с анатомична седалка, която стимулира седалищните мускули и тазобедрената става и излиза да поджитка по улиците. Велосипедът има специални датчици, които мерят пулса, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта и промените в химическия състав на жлъчния сок. Загледана в дисплея на здравословния велосипед, Деси не забелязва връхлитащия отляво автомобил. Загива на място. Единствената утеха на съмишлениците и, които живеят природосъобразно е, че е убита от хибриден автомобил с изключително ниски нива на въглеродните емисии. Автомобил, който пази екологичния баланс. Ако всички автомобили бяха такива, щяхме да живеем много по-дълго.
Дълги истории Вицове за кафето Вицове за фитнес
Снощи си пуснахме да гледаме пopнo филм.
Заинтригува ни сюжетът: учителка по математика и ученик. Филмът започна с конфликт: учителката се караше на ученика, че не може да се научи да решава уравнения. Замислихме се. За какви уравнения иде реч? В училище се изучават линейни и квадратни уравнения, но за такива актьорът беше прекалено възрастен. Може би той не може да решава кубични уравнения? Или произволни уравнения от трета и четвърта степен, които се решават по формулата на Кардано? Не знаехме отговора. А може би иде реч за решаването на радикали в уравнения от произволна степен по пътя на построението от групата на Галуа? Но това ни изглеждаше прекалено прекрасно, за да е истина. Преди всичко, предположихме най-вероятния изход, уравнение с параметри от встъпителния курс по математика в някой забутан ВУЗ. Но действието продължаваше. На дъската актрисата написа няколко линейни уравнения. ЛИНЕЙНИ? Линейни, моля ви се! Уравнения от първа степен, които се решават в пети или шести клас. Обзе ни отвращение от фалша на случващото се. Дълбоко разочаровани, изключихме филма.
Вицове за училището Дълги истории
Вицове за Жени Дълги истории
Сомалийски имигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек на улицата, който видял и казал:
- Благодаря ви, германци, че ми позволихте да живея в тази страна, че ми дадохте подслон, пари за храна, безплатна медицинска помощ, безплатно образование и без да плащам данъци.
Непознатият казал:
- Ти не си у ред - аз съм афганистанец!
Имигрантът продължил и срещнал друг минувач:
- Благодаря ви, че живея в толкова красива страна като Германия…
Минувачът го прекъснал и казал:
- Аз не съм германец, аз съм иракчанин!
Имигрантът продължил и срещнал друг човек:
- Благодаря ви за отличната страна Германия!
Човекът вдигнал ръка и казал:
- Аз съм от Пакистан, не съм от Германия!
Най-накрая имигрантът видял една жена и попитал:
- Германка ли сте?
Тя му отговорила:
- Не, от Индия съм!
Объркан, той я попитал:
- А, къде са германците?
Индийката си погледнала часовника и казала:
- Те са на работа!
Сомалийский иммигрант прибыл в Берлин. Аврам напуснал Русия и заминал като емигрант за Германия. След известно време, написал писмо до свой приятел: Два еврея уехали из России-один в Израиль, другой в Германию. Через год они созвонились: Се шета Африканец, мигрант, во Германија. Налетува на еден човек и започнува да му збори: - Фала што ме примивте, што ми дозволивте да живеам овде, што ми дадовте здравствено осигурување, место да живеам, храна за да јадам и се останато. Човекот зачудено му вика: - Ама јас не сум Германец, јас... Een Kosovaar loopt rond de middag over straat in een Belgische stad. Hij komt een man tegen. Hij houdt deze man staande en zegt : "Ah, meneer de Belg, bedankt dat ik hier in uw mooie land mag... Er staat in Brussel een appartementsgebouw met 3 verdiepingen. Op het gelijkvloers woont een Turks gezin met 9 kinderen. Op de eerste verdieping woont een Belg alleen. Op de tweede verdieping...
Дълги истории Вицове за Германия и германци Вицове за Работа Вицове за Финанси, Вицове за Пари
Корпоративни уроци за начинаещи:
Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:

Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

- Кой беше? – попитал съпругът й.
- Боб – съседът – отговорила тя.
- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука:
Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.

Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.

- Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.

След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.

Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“

Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ - казва той.

„Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.

„Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал.

„Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.

Бизнес поука:
Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.

Заекът го попитал:

- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.

- Разбира се, защо не – отговорил гарванът.

И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука:
За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:

- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.

Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.

Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука:
Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука:
Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.

В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука:
Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
- Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчуkam.
Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!
Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си…
Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука:
Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“

И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че зaдниkъt трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лaйнata).

Бизнес поука:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки зaдниk може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лaйнo и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лaйнa е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лaйнata е твой приятел.
3. Когато си затънал в лaйнa до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Дълги истории Вицове за Шефове Вицове за Църквата