Вицове за Иванчо и Марийка

Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили.
- Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах.
- Много просто, сега ще ти обесня. - казва баща му.
- Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега.
Иванчо се почесал по главата:
- Май ще трябва да си помисля една нощ..
През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската.
На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи.
- Тате, всичко ми е ясно. Капитала чуka работническата класа, правителството спи, профсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лaйнa...
Иванчо и Марийка решили да се женят.
Единственият проблем е, че цялото село знае познава похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да й спести допълнителния срам:
- Марийке, слушай сега, знам, че не си честна - всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
- Добре, съгласна съм.
Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно , а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:
- Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си - даже си й спукал жлъчката!