София.
Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли", движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100 лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100 лв.
- И бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка.
Катаджията, след като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате...
Отново 100-левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата ви! Успех в бизнеса, кучето ви да печели награди на всички изложения...
Пак се подава ръката със съответната банкнота...
Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
-А сега - стихотворение...
Трима рибари хванали златната рибка.
Тя им казала:
- Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима - на всеки по едно.
- Добре, - казал първият, - имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат... Направи нещо по въпроса.
- Ето ти една торба злато да си плащаш.
- Аз пък живея в блок.
- казал вторият.
- Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо.
- Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие.
- А аз живея в къща.
- казал третият.
- Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо.
- Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие.
Първият рибар помислил малко и казал на рибката:
- Знаеш ли какво... Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.
"Седи си един композитор вкъщи.
Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чуka мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше..."