Най-харесвани

Един турист, разхождайки се из древен град - влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
- Десетарка за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и.
- А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
- Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
- Да бе! - изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
- Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
- Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов циганин, имате ли?
Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин (цитирам по памет).
- Алоо, кажи, Норо.
- Събудих ли те, меченце?
- Да.
- Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
- Не.
- Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
- Ще пусна пералнята.
- Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
- Да.
- Лъжеш.
- Да.
- Кога ми е рожденият ден?
- Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
- Мразя те.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
- Мисля си.
- Кога?
- Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
- И какво по-точно?
- Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
- Много смешно – идиot. Едвам те понасям.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
- Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
- Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
- И аз.
- Между другото ми дойде.
- Пак ли?
- Да.
- Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
- Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
- Добре.
- Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...