Най-харесвани

На едно компютърно изложение шефът на Microsoft Бил Гейтс направил следното сравнение между компютърната и автомобилната индустрия.
Ако General Motors развиваше своята технология със същите темпове, с които се развива компютърната индустрия, всички сега щяхме да караме кола, струващи по $25 с разход на гориво 4 литра на 1500 километра.
В отговор на този коментар компанията General Motors публикува следното съобщение:
Ако General Motors развиваше технологията си по същия начин, както Microsoft, днес всички щяхме да караме коли със следните характеристики.
• Без никаква видима причина колата ви щеше да катастрофира поне два пъти на ден.
• При всяко освежаване на пътната маркировка щяхме да си купуваме нови коли.
• От време на време колата ви щеше да спира ей така, без никаква видима причина, при което вие трябваше да я рестартирате, за да продължите.
• При някои маневри като "завой наляво" например, колата ви щеше ненадейно да блокира. Единственият изход от това положение щеше да бъде повторно инсталиране на двигателя.
• Колата ви щеше да се използва само от един човек. По желание тя да се ползва от повече потребители, трябваше да си купувате "Кола95" или "КолаNТ", но тогава щяхте да плащате за всяко допълнително място в колата.
• Macintosh щеше да създаде кола, която да работи със слънчева енергия, да бъде по-надеждна, пет пъти по-бърза и по-лесна за управление, но щеше да може да върви само по 5 процента от пътищата.
• Датчиците за температурата на водата, за нивото на маслото и за акумулатора щяха да бъдат заместени от една-единствена обща предупредителна светлина с надпис "по подразбиране за цялата кола".
• Седалките на колата щяха да изискват хората да имат еднакви задници.
• Системата от защитни въздушни възглавници щеше да пита "Сигурни ли сте?", преди да се задейства.
• От време на време без никаква видима причина вашата кола щеше да се самозаключва, оставяйки ви навън и щеше да отказва да ви пусне вътре. Единственият изход от тази ситуация щеше да бъде едновременно да вдигнете бравата на лявата врата, да завъртите ключа и да пипнете антената.
• При всяко пускане на пазара на нов модел кола това щеше да налага потребителите да се учат да шофират наново, защото нито един орган за управление нямаше да работи както при по-стария модел коли.
• За да загасите двигателя, щяхте да натискате бутона "Старт".
Припкало си малкото конче безгрижно, обаче не щеш ли - подхлъзнало се на ръба на една пропаст, паднало и се пребило.
Майката кобила се притеснила, че вече става късно, а малкото конче още го няма и тръгнала да го търси, обикаляла дълго из поля и ливади, а накрая стигнала до пропастта. Погледнала надолу и що да види - кончето размазано долу из камънаците. Шокирана и ужасена, безсилна пред трагедията и лишена от смисъл в живота си, тя се засилила и се хвърлила от пропастта, споделяйки същата участ като тази на своето малко. Бащата кон се прибрал, но за своя изненада установил, че нито неговата жена - прекрасната кобила е там, нито малкото му и жизнерадостно конче. Тръгнал да ги търси, препускал бясно из гори и планини и накрая стигнал до пропастта, където с ужас открил, че семейството му лежи мъртво и едва разпознаваемо някъде там долу. Първоначално не можел да повярва, че се случва точно на него, след това го обзела неистова ярост, после отправил молитви към Господ да му върне семейството поне за малко, колкото да се прости с тях, но молитвите му скоро преминали в безкрайно отачяние и депресия, за да се стигне до фазата, в която със спокойствие приел цялата трагедия, след което не му останало нищо друго, освен да се засили и да скочи в пропастта. И тогава отдолу се чул глас:
- Абе, кой 'фърля тез куние ве!
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор.
- Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!
Двама слаботелесни приятели, които не се били виждали от много време отишли да се почерпят в едно заведение. Пийнали както трябва и единият казал:
- Ако знаеш колко съм смел. Нищо не може да ме уплаши.
Другият се изсмял:
- Да, да. Хайде на бас за 100 лв., че не можеш да отидеш при онази мутра, която е седнала в съседното сепаре и да му лепнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
- Не мога ли?! Как да не мога.
Станал и отишъл до мутрата, която тъкмо вечеряла със своята приятелка. Застанал до него и му лепнал як шамар зад врата. Мутрата веднага скочила и тъкмо да го нокаутира и нашият човек казал:
- Абе, Пешо, ти ли си?! Не сме се виждали от казармата. Как си?
Мутрата си помислил: "Този е на един удар. Ще го нокаутирам и ще взема да го убия. Просто не си заслужава. Ще трябва да пиша обяснения, проблеми с полицията и т.н. Явно се е припознал. Чудо голямо.". После отвърнал:
- Приятел, нещо си се объркал. Аз не съм Пешо.
- Леле, господине, много се извинявам. Ама сте като две капки вода. Толкова си приличате. Още веднъж много, много се извинявам.
Нашият човек се връща при приятеля си, който скърцайки със зъби му дал 100 лв. Продължили двамата да се черпят, но този, който загубил баса не може да си намери място от яд. След като се почерпали достатъчно, той пак попитал приятеля си:
- На бас за 500 лв., че не можеш да му удариш втори шамар и пак да ти се размине.
- Как да не мога!
Станал нашия човек и пак при мутрата. Лепва му шамар зад врата и почва:
- Пешо, как си? Какво правиш? От казармата не сме се виждали.
Мутрата му отвърнал:
- Ей, мой човек, просиш си боя. Нали ти казах, че не съм Пешо.
- Олеле, господине, много извинявайте, но ако можехте да видите Пешо - направо с него сте като близнаци. Знаете как е приятелството от казармата. Той едър мъжага като Вас, а аз - вейка. Затова и го поздравявах с шамар зад врата. Сам разбирате, че ако и той ме поздравяваше така, да ми е видял сметката. Знаете как е казарменото приятелство. Много, много се извинявам.
- Добре, оставете ме, няма проблем.
Връща се нашият човек при приятеля си, който вече червен като домат му дава 500 лв. В това време мутрата си помислил: "Абе тоя се е напил и ме бърка с приятеля си Пешо. Ще вземе да дойде пак и вече няма да се стърпя и ще го пребия. Я по-добре да се преместя в другото сепаре и да не се разправям. С приятелката имаме по-задушевен разговор.".
Речено-сторено! Мутрата станал и се преместил в другото сепаре. В това време изгубилия двата баса гледа и си мисли: "Аха. Мутрата се премести, явно вече се е изнервил. Трети шамар няма как да се размине.". Уверен казал на приятеля си:
- На бас за 1000 лв., че не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар и пак да ти се размине.
- Не мога ли? Как да не мога!
Става нашият човек, отива при мутрата и му лепва звучен трети шамар. Мутрата скача да го пребие и в този момент нашият му казва:
- Абе, Пешо, ти тук ли си бил? Ако знаеш как се издъних. Преди малко, заради поразителната прилика с теб, един бабаит изяде два шамара.