Най-харесвани

1969 година. Морякът Марко Полов тъкмо се завърнал при вярната си съпруга Станка и двамата били сами в китната им крайморска вила с чуден изглед и още по-чуден дворен клозет....
Марко бил донесъл от горещото пристанище на Марсилия един любовен дар – тайната на френската любов в поза „69”. Отначало Станка се дърпала, но силните моряшки ръце я принудили. Тикнала тя едрия си верен зaдниk в обруленото от солените ветрове лице на Марко и се захванала с целувки да ласкае гордото му мъжество. На свой ред той старателно се опитвал да достави удоволствие... ама нещо не се получавало. Все по-бавни и някак замислени ставали ласките на Марко, докато внезапно не се чул и гласът му:
- Станке, ма... Знаеш ли, че Калоянчев се е снимал в българо - италиански филм за Галилео Галилей?
- Ъъъъ? – измучала Станка, защото устата и била пълна с мъжеството на Марко.
- Голям бой пък имало между полицаи и пeдepactи в нюйорксия бар Стоунуел, някъде в Гринидж Вилидж...
- Аааа? – простенала Станка.
- Франко затворил границата с Гибралтар, щото бил много недоволен от новата конституция на колонията, подчертаваща ролята на Англия...
- ? ? ? ! ! !
- Стига бе! Заир са суспендирали едностранно отношенията с България, а апаратът „Маринър 7” е прелетял съвсем близко до Марс...
- Абе Марко! – продумала Станка, като изплюла един особено едър и завит косъм. – Отде ги знаеш тез неща бе?
- Аааа, зная ги – вятър! – нехайно рекъл Марко. – Ей тук на задника ти се е залепило едно по-голямо парче вестник, като си ходила до тоалетната и си чета....
Един виетнамец го пратили граничар. Обучили го и му дали куче. Отишъл виетнамеца да пази границата, като му свършил караула се прибрал. Старшината го пита:
- Как мина деня?
- Добре. - отговорил виетнамеца.
- А къде е кучето?
- Аз бил много гладен и изял него.
- Ти луд ли си бе? Втори път да не се случва, ясно ли ти е?
Пращат го на другият ден и му дават ново куче. Той пак се връща без куче - изял го. И така на третия, на четвъртия ден и т.н. Един ден обаче решили, че ще изяде всички кучета и го завели на хипнотерапевт да му внуши, че не е виетнамец, а италианец, като му повтарял:
- Ти не си виетнамец - ти си италианец...
А той повтарял:
- Аз не съм виетнамец - аз съм италианец.
След няколко дни прекарани при хипнотерапевта го връщат на служба. Изпращат го на границата отново с куче. Вечерта виетнамеца се прибира... без куче.
- Къде е кучето, бе?
- Аз изял. - отговорил виетнамеца и тръгнал нанякъде. Тогава старшината потърсил хипнотерапевта и му казал:
- Тоя твоя метод с хипнозата не върши никаква работа, тоя нашия пак изяде кучето.
- Не може да бъде, методът е безотказен, има нещо гнило.
На следващият ден пращат виетнамеца с куче и решават да го проследят, за да видят какво точно се случва. Тръгнали те след него, той води кучето и повтаря:
- Аз не съм виетнамец, аз съм италианец. Не съм виетнамец, а съм италианец и т.н.
Стигнал виетнамеца до един храст, коленичил до кучето и започнал да го милва, като нежно му говорел:
- Ти не куче, ти жаба. Ти не куче, ти жаба...
Един човек умрял и отишъл в ада. Но тъй като не бил чак толкова грешен - дявола му казал:
- Имаш право на избор. Сега ще те заведа на няколко пункта и ти ще си избереш в какви мъки да прекараш остатъка от вечността.
Първо го завел на един строеж - там мъкнели огромни бетонни блокове на ръце, пренасяли чували с пясък на гръб и всичко това на температура от 70-80 градуса. Завел го и на вторият пункт - там копаели с мотики, които тежат по 50 килограма едната и садили картофи на куц крак при същата температура. Отишли и на последният обект - там било сравнително по-хладно имало голям басейн пълен с лaйнa и няколко стотин човека вътре стояли прави, потопени до кръста. Дявола попитал:
- Избра ли си обект?
Човекът помислил, че при лaйнata ще му е най-добре - може да мирише, ама поне няма да се поти и да работи, затова казал:
- Избрах! Искам в басейна!
- Добре - казал дявола - влизай вътре.
Влезнал човека, потопил се до кръста и стоял мирно. След десетина минути дошъл друг дявол, плеснал два пъти с ръце и казал:
- Почивката свърши, момчета, започваме гмуркането!