Най-харесвани

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже с големи цици.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше, че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.
На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиot около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.
На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!
Срещнали се мъж и жена, бивши съученици след като много време не се били виждали...
Разговорили се за това- онова, похвалили се, оплакали се, станало въпрос за семейно положение, и станало ясно, че и двамата са разведени.
Мъжът попитал жената каква е причината, тя му отговорила:
- Заради по-нестандартни сексуални желания.
Оказало се че и при мъжа е същата причина, и се разбрали да се срещнат някъде на интимна вечеря.
Срещнали се, вечеряли на свещи, шампанско, хайвери, всичко както си му е редът, стигнали до същината, жената казала че отива в банята да се приготви, мъжът през това време и той...
По едно време жената излиза със кожено боди, бичове, белезници, гледа, и какво да види! Мъжът си тръгва!
- Ама нали нещо щяхме да правим! Какво, отказа ли се ?! - попитала тя.
- Ами аз свърших!
- Как така свърши?!
- Ами, свърших! Изсрах ти се в чантата и си отивам...
Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
- Само това ли имате?
- Да! - гордо обяснява уредникът на българската "експозиция" - но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
- Нелош бизнес правите! - казал бизнесменът, а българинът продължил:
- А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
- Иха-а-а-а! - възхитил се чужденецът.
- И това не е всичко - продължил българинът - Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
- Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
- А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.