По някое време вечерта телефона в дома на виден богаташ звъни:
- Здравейте, сеньор Рой, тук е Ернесто, иконома на вилата ви.
- А, да – здравей Ернесто. Какво мога да направя за теб, някакъв проблеми ли има ?
- Ами, обаждам се за да ви предупредя, сеньор Рой, че папагалът ви умря.
- Папгалът ми ? Умрял ? Този дето спечели интернационалното състезание ?
- Точно така сър. Той.
- Мамка му. Много тъжно. Похарчих сума пари за тази птичка. От какво умря ?
- Яде развалено месо, сеньор Рой.
- Развалено месо ? Кой по дяволите го е хранил с развалено месо ?
- Никой сеньор. Папгалът сам яде от умрелия кон.
- Умрял кон ? Какъв умрял кон ?
- Чистокръвният, сеньор Рой.
- Чистокръвният ми жребец е мъртъв ?
- Да сеньор Рой, умря от преумора, докато вадеше вода от кладенеца.
- Ти да не си полудял бе, каква вода, какъв кладенец ?
- Ами, трябваше ни вода за да угасим пожара, сеньор.
- Пресвети Боже ! Човече, за какъв пожар говориш ?
- За този в къщата ви сеньор ! Една свещ падна, завесата се запали и ...
- По дяволите ! За какво говориш ? Да не би да ми казваш, че цялата ми вила е изгоряла зарди една свещ ?
- Да, сеньор Рой.
- Но в къщата има електричество, за какво по дяволите сте палили свещи ?
- Заради погребението сеньор Рой.
- ЗА КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ ГОВОРИШ ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ ?
- На жена ви сеньор Рой. Една нощ изскочи много късно пред къщата и аз помислих, че е крадец. И я ударих с един стик за голф.
- С кой стик по-точно я удари Ернесто ?
- Ами, с онзи новия, с титановата глава и с графитените вплетки в ръкохватката
Мълчание....
Дълго мълчание....
Мнооого дълго мълчание....
- Ернесто, ако се окаже, че си ми повредил стика за голф...значи си се забъркал във възможно най-голямата неприятност в живота си.