Прибира се жената цялата в сълзи:
- Знаеш ли!? Съседът в асансьора ме ущипа отзад и ми направи неприлично предложение!
Даже не си поех въздух да и обясня, че може само да се гордеем и двамата с нашите семейни ценности. Направо почнах да отвивам крака на табуретката, 'щото Ванката си е доста корав.
Звъня отсреща. Отваря съседката и още от вратата:
- Столът ли се е счупил? Дай Иван ей-сегичка ще го оправи.
- Ами аз по друг въпрос, ама с него... Насаме...
- Ние нямаме тайни един от друг!
- Ама имате! Не стола, а жена ми щял да оправя!
Тя изтръгва крака на стола от ръката ми и изчезва! Ей така! ФУ! Нямам време и да се чудя защо личната гвардия на цар Соломон била само от амазонки. От кухнята се разнася основния ритъм БУМ, БУМ, ТРЯС, а около него се вие вокалът ОЛЕЕ!, АМА ЗАЩО!?, ОХ!, НЯМА ВЕЧЕ! АЙ!, СТИГА!.
Връща ми съседката щафетата с ОНЗИ поглед, аз се прибирам и докладвам самодоволно, че Ванката няма вече да и досажда. А тя ококорва очи и разправя:
- Какъв Ванката, бе! Киро от 7-ия етаж!
Почвам пак да развивам крака на стола.
0