С развитие на склерозата някакси, от само себе си, забравяш всичко лошо.
Постепенно губейки зъби разбираш, че яденето не е най-важното в живота.
Когато гледаш стариците, в която си бил безумно влюбен, съзнаваш че не трябва да вкарваш всичките си емоции в отношенията с жените.
Болките в ставите ти напомнят, че няма нужда излишно да се суетиш и бягаш.
А прогресиращата загуба на слух те принуждава все по-често многозначително да замълчиш...
Ето така с възрастта идва това, което обкръжаващите наричат мъдрост!