Home
Категории вицове
Popular
Вицове от Facebook от нашата страница https://www.facebook.com/www.vic.bg
Многоезични вицове
Mемета, Забавни картинки, колажи и карикатури
Най-харесвани
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден
Актуални вицове
Вицове за Ваксината против корона вирус, Зелен сертификат
Вицове за виагра
Вицове за Изневери
Вицове за Корона вируса(Ковид 19)
Вицове за Мастурбация и Самозадоволяване
Вицове за папагали
Вицове за Порно
Войната Русия - Украйна
Извънредно положение/Карантна/Локдаун заради Ковид-19
Вицове за 14 февруари, Свети Валентин и Трифон зарезан
Вицове за Адвокати
Вицове за Бойко Борисов
Вицове за Иванчо и Марийка
Вицове за Коледа
Вицове за Мъже
Вицове за Перник
Вицове за психиатри, психолози и психоаналитици
Вицове за Русия
Вицове за Семейния живот
Вицове за Ученици, Учители и Училище
Вицове за Чък Норис
Вицове с Черен хумор
Македонски вицове
Мръсни и неприлични вицове, 18+
Мъже-Жени
Просташки
Български
English
Deutsch
Español
Русский
Français
Italiano
ελληνικά
Македонски
Türkçes
Українські
Portugal
Poland
Sweden
Dutch
Danish
Norwegian
Finnish
Hungarian
Romanian
Czech
Lithuanian
Latvian
Croatian
My Jokes
Edit Profile
Logout
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден
Вицове за Животни
Седим сутрин на масата и...
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
6
7
4
Предишната
Вицове за Животни
Мръсни и неприлични вицове, 18+
Вицове за Семейния живот
Вицове за Родители
Вицове за Пенсионери, баби, дядовци и въобще възрастни хора
Вицове за Селски тарикати
Вицове за пазаруване, магазини и търговци
Следваща
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова