Седяла някаква шивачка на брега на реката и дошивала рокля…
Духнал силен вятър, изтръгнал роклята от ръцете й, роклята паднала в реката и водата я отнесла.
Завайкала се шивачката и заплакала..

От реката изскочил водният Дух:
- Коя си ти и защо плачеш тука да ми разваляш рахатлъка?!
- Аз съм бедна шивачка, роклята, която шиех, падна във водата и сега няма да мога да я продам, а нямам и пари за друг плат…Цялото ми семейство е обречено на глад.
Водният Дух се гмурнал и извадил златна рокля с рубини.
- Тази ли е твоята рокля?
- Не, не е тази...
Пак се гмурнал и извадил сребърна рокля с диаманти.
- Тази ли е твоята рокля?
- Не е тази...
На третото гмуркане водният Дух извадил от водата обикновена рокля от евтин плат.
- Да! Тази е моята! - зарадвала се жената. Духът бил впечатлен от честността на шивачката и й дал и трите рокли…

След време шивачката се разхождала по същия бряг…с мъжа си.
Той обаче се препънал, паднал във водата и въртопът го завлякъл на дъното, и…повече не се показал.
Шивачката се свлякла съкрушена на брега и заридала.
Естествено, появил се водният Дух и поискал да знае защо му развалят рахатя. Тя през сълзи му разказала…
Гмурнал се той и извадил от водата Джордж Клуни.
- Този ли е мъжът ти?
- Да, това е моят мъж!! - извикала шивачката и…ядосала Духа.
- Ах ти, неблагодарна жено, защо ме лъжеш!?! - изревал той.
- Защото, - захлипала шивачката, - ако ти бях казала, че Джордж Клуни не е мъжът ми, ти щеше да извадиш от реката и Брад Пит. Отново щях да ти кажа, че не е моят мъж, а ти щеше да извадиш моят, но щеше да ми дадеш и тримата! Обаче, аз вече не съм в първа младост и в отлично здраве, и щях да се чудя как да се оправям с трима мъже...Та затова.

Водният Дух се възхитил на минимализма й и й оставил Джордж Клуни за мъж.

Поука: Ако една жена лъже, то тя винаги има правилен мотив за това.