Снощи си пуснахме да гледаме пopнo филм.
Заинтригува ни сюжетът: учителка по математика и ученик. Филмът започна с конфликт: учителката се караше на ученика, че не може да се научи да решава уравнения. Замислихме се. За какви уравнения иде реч? В училище се изучават линейни и квадратни уравнения, но за такива актьорът беше прекалено възрастен. Може би той не може да решава кубични уравнения? Или произволни уравнения от трета и четвърта степен, които се решават по формулата на Кардано? Не знаехме отговора. А може би иде реч за решаването на радикали в уравнения от произволна степен по пътя на построението от групата на Галуа? Но това ни изглеждаше прекалено прекрасно, за да е истина. Преди всичко, предположихме най-вероятния изход, уравнение с параметри от встъпителния курс по математика в някой забутан ВУЗ. Но действието продължаваше. На дъската актрисата написа няколко линейни уравнения. ЛИНЕЙНИ? Линейни, моля ви се! Уравнения от първа степен, които се решават в пети или шести клас. Обзе ни отвращение от фалша на случващото се. Дълбоко разочаровани, изключихме филма.