Един руски войник в следвоенна Русия, пиян до козирката, върви по Червения площад и вика:
- Ше му eбa майката на тоя мустакатия пeдepact нещастен.
Веднага се появили двама офицери от КГБ, хванали го и директно - при другаря Сталин.
- Другарю Сталин, този войник викаше "Ще таковам таковата на тоя мустакатия пeдepact" и Ви го водим, да кажете какво да го правим и как да го наказваме.
Сталин погледнал войника, приближил се, и попитал:
- Другарю войник, кого имаше предвид, като викаше това по площада?
Войникът, вече сериозно поизтрезнял при вида на Сталин:
- Ами, Хитлер имах предвид.
Сталин:
- Браво, другарю войник, много добре. А вие, господа офицери, кого имахте предвид, като го арестувахте?
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Москва, 1934 г., Кремъл. Провежда се съвещание на комунистите от целия СССР.
Появявя се Сталин. Когато стихват овациите, той, с уж тъжен глас, съобщава:
- Товарищи, тази сутрин врагът уби другаря Киров!
Някой,задрямал на задните редици пита:
- Кого, кого са убили?
Сталин повтаря:
- Тази сутрин врагът уби другаря Киров.
Още по назад, пак някой недочул, пита:
- Кого са убили?
- Е, кого, кого - ядосва се Сталин - когото трябва, са убили!