Стара еврейка на смъртно легло. Седи до нея Моше, а тя му продумва: - Моше, не мога да си ида от този свят, без да ти призная греха. Детето ни не е от теб! - Но как така не е от мен? А от кого е? - От Соломон. Исках детето да е красиво, и отидох при него. - Но той никога не би бил с теб! Прекалено хубав е, а ти си грозничка! - Знам... платих му. - Платила си? А от къде взе пари? - От теб... - Е, значи детето си е мое!
Стара еврейка на смъртно легло. Седи до нея Моше, а тя му продумва:
- Моше, не мога да си ида от този свят, без да ти призная греха. Детето ни не е от теб!
- Но как така не е от мен? А от кого е?
- От Соломон. Исках детето да е красиво, и отидох при него.
- Но той никога не би бил с теб! Прекалено хубав е, а ти си грозничка!
- Знам... платих му.
- Платила си? А от къде взе пари?
- От теб...
- Е, значи детето си е мое!