Стъмва се. Кравите са приклещени в един каньон и каубоите се готвят за нощта. Вечерята е изядена, постелите са опънати и огъня догаря. Джими Железните орехи Томпсън почистваше револвера си Колт 44.
С бавни, някои биха казали еротични, движения прокарваше протривката в цевта. Погледът му беше разфокусиран. Уж гледаше револвера, но сякаш виждаше на хиляди мили и няколко години по далеч.
- Странно, спомних си след като закарахме онова голямо стадо до Мексико преди три години, след това се върнахме през Сейнт Луис и от там с кораб по Мисисипи. Две седмици не излязох от бардака на Голямата Бети. Всичките и момичета избягаха. Накрая и голямата Бети се предаде и ми върна половината пари за да си тръгна...
Мортимър Езичника Томпсън точеше ножа си с бавни, сладострастни движения. Ножовете бяха негова страст. Както и някои други работи за които не би могъл да говори пред старата си майчица. Плю върху камъка и продължи да прокарва острието по него. На пламъците на огъня ножа проблясваше като дълъг език...
- Спомням си когато ме оставихте в Сан Анджело, когато си счупих крака. Жените полудяха, а мъжете започнаха да ми създават проблеми. След третия дуел се наложи да бягам от там - бяха се организирали и искаха де ме линчуват.
Старият Джо Олдрич се усмихваше под мустак, пуфкаше лулата от царевичен кочан и кротко разбъркваше огъня с оная си работа. Ех момчета, момчета...
0