Та за пръднята.
Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях. Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала, но често му правела забележки:
- Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата.
Но мъжът ѝ винаги с ведър глас я успокоявал:
- Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи.
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът ѝ все още спял, и слязла в кухнята да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и други вътрешности и се качила горе в спалнята, където мъжът ѝ все още спял. Внимателно го отвила, събула му пижамата и изсипала вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на
коледната вечеря. В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа ѝ. Последвала кратка тишина, след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът ѝ, цял пребледнял и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала:
- Какво ти се е случило, скъпи?
Той отговорил:
- Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето, че тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно.