Умира един стар кубинец, да кажем, стария бръснар Педро. И на смъртният си одър, нейде в Маями се обръща към синовете и внуците:
- Синове мои, отивам си от тоя свят. Последното, което искам е преди да си отида – да целуна кубинския флаг.
Лесна работа, рекли синовете, поровили тук, поровили там. Бре. Нямат флаг. Търсили по роднини, комшии – срам. Половин Маями е кубински – няма и няма флаг. Накрая един от внуците – Педрито, намерил в някаква уличка с червени фенери кубинския флаг…
…Върху задните части на една знойна млада кубинка. Помолил я да изпълни последната воля на умиращия стар бръснар. Девойката откликнала.
Очите на стария, умиращ бръснар светнали при вида на…ъъъ, националния флаг. Той се надигнал с неподозирана бързина. И разцелувал националния флаг, след което се обърнал към момичето и с треперещи устни промълвил:
- Дъщеее… А сега, би ли се обърнала? Да се простя и с брадата на Кастро.
0