Иванчо не ходил два дни на училище и когато отишъл, учителката го попитала:
- Иванчо, защо те нямаше два дена?
- Ами госпожо, баба почина, та затова! - отговорил и той.
- А, така ли, тогава приеми моите съболезнования! - му казала госпожата.
Но на другия ден учителката го попитала:
- Иванчо, ти защо ме излъга за баба си? Снощи, като минавах покрай вас, я видях на прозореца?
- А, госпожо, той татко нарочно я е подпрял, за да и тече пенсията
- Извинявай, дядо, далече ли е градът?
- Не, не е далече.
- Може ли да се повозя при теб в каручката?
- Качвай се!
Пътуват половин час, мъжът пита:
- Далече ли е градът, дядо?
- Не е далече, синко.
След още половин час мъжът отново пита:
- Далече ли е градът, дядо?
- Не е далече, синко.
След още половин час мъжът вече нетърпеливо пита:
- Далече ли е градът, бе, дядо?
- Е, да…вече е далече.
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!