Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Амбулантен търговец се опитва да продаде на един фермер средство против комари. Фермерът казал:
- Хайде да те съблечем гол, да те завържем на един стълб в двора на ранчото, да те намажем с твоето средство и ако утре сутринта нямаш нито едно ухапване от комар, ще купя цялата партида от антикомарина.
Търговецът се съгласил и го вързали чисто гол на стълба, като преди това го намазали с препарата. На сутринта цялото семейство на фермерът тича да види какво се е случило. Гледат, човекът седи на стълба, жив, няма нито едно ухапване от комар, обаче един такъв измъчен...
- Синко, защо си такъв измъчен?
- Слушай, дядо, я ми кажи... ей онова теленце там, няма ли си майка?
Мъж пътува в самолет, първа класа. До него седи 75 годишна бабка. Тя киха, извинява се, вади носна кърпа, забърсва си устата, а после и между краката.
Мъжът гледа любопитно, но не казва нищо. След няколко минути бабата пак киха и цялата процедура се повтаря. Когато това става за шести път, мъжът не се сдържа и пита:
- Всичко наред ли е, мадам? Интересно е как използвате носните кърпи...
- Да... съжалявам за безпокойството... знам, че изглежда странно... просто здравословната ми нагласа е такава... всеки път като кихам, получавам opгaзъm.
- О! Взимате ли нещо, което да ви помага за това състояние? - загрижено пита мъжът.
Бабето го поглежда с навлажнени очи и казва:
- Черен пипер...
Дедо Цеко и баба Пена си живе’а у едно забутано селце некъде по Витошките баири — толко забутано, че и козите го забравя’а. Немаа ни дюкян, ни черква, ни кьорава душа по пътищата, ама си имаа радио — едно червено "Веф-че", дето още работеше, макар и да му требаше бой отвреме-навреме.
И двамата беха минáли девеесе’те, ама се държеа – яко като корен на слива. Най-големата им радост беше у неделя, кога включваа радиото и слушаа службата, дето я водеше попа от околността — отец Спиридон.
Та у една такава неделя, попо се разпали по радиото и вика:
- Еее, народе! Сложете едната си ръка на радиото, а другата – там, дето ви боли, че Господ ш’ва изцери!
Баба Пена тутакси послушà – тури едната си ръка на радиото, а другата я сложи на гърдите, дека сърцето ѝ думкаше от сто години.
А дедо Цеко... тури и он ръка на радиото, а другата... я остави у скута си, така да се каже, без да мисли много...
Баба Пена го изгледа, поклати глава, въздъхна и му рече:
- Цеко бе, попо говори за ИЗЦЕРЕНИЕ, не за ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА УМРЕЛО!
