Шумахер си купил ново Ферари и качил жена си да я повози.
Видял една каруца и я изпреварил, но след малко каруцата профучава и го изпреварва. Вдигнал 200, отново я изпреварва, но след малко каруцата пак профучава покрай него. Вдигнал 300, изпреварва каруцата а след малко тя пък изпреварва него. Накрая Шумахер не издържал. Спрял ферарито, каруцата и тя спряла, а Шумахер пита дядото, който я управлява:
- Абе дядо, аз съм с най-нов модел Ферари, а ти с тая каручка ме надминаваш. Как стават тези работи?
- Ей, младеж, ако още веднъж ми закачиш тирантите, ще видиш как стават тези работи...
Шкумбата се заблудил в Добруджа и спрял в едно селце да го упътят.
На площада срещнал един 87 годишен старец, държащ в ръцете си пеленаче. Шкумбата попитал, старецът го упътил във вярната посока и на изпроводяк, националният зевзек попитал:
- Дядо, това детенце - да е живо и здраво, внуче ли ти е или правнук?
- Как бе чадо! Син ми е! - Троснал се старецът.
- Ти, дядо, може и да вършиш оная работа, но бабичката ти как се справя?
- Па питай я сам. Те я там в кафенето - онова 16 годишното бабе!
- А как с Red Bull или с хапчета се подмладяваш?
- Да знайш, синко, дадоха ми некакви хапове, но аз цял живот освен с винце и ракийка, с друго не се лекувам, та взех и ги хвърлих на двора. Къде ме виде петеля, дотърча порязникът и всичките ги изкълва. Па той като почна, тоя мискинин, да качва кокошките една подир друга. От която слезе, без перушина останала. Реших да го отбия, та го заключих в гълъбарника. Гледам на сутринта, гълъбиците били всички рекорди на Гинес по размер на яйцата. Мислих, мислих, па го бутнах в хладилника - барем му изстинат страстите. Слушам по едно време, укроти се, завалията. Кога отварям да го видя - той, клетия, цял в пот. Викам му: "Как се изпоти в тоя студ, бе хаймана?", а той ми отвръща - "Ти опитвал ли си някога, да разтвориш с голи ръце краката на замразен бройлер?!"
Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
- Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам".
- Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
- После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия.
- Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
- Ами после рязах. До 1958 година...