По Коледа човек върви отчаян по улицата, и по едно време гледа пред себе си:
благ старец, с брада, в червено палто и с чувал на гърба.
- Ти Дядо Коледа ли си?
- Да,човече,защо си така угрижен?
- С жена си се скарах, детето е в затвора, нямам пари, уволниха ме...
- Стига,стига! Коледа е, ще ти изпълня 3 желания.
- Добре! Първо, искам къща с басейн, с гараж, с градина.
Старецът плясва с ръце:
- Готово! Второ?
- Да! Искам пари, много пари!
Старецът отново плясва с ръце:
- Имаш на сметка в банка, в имоти и в ценни книжа 100 милиона долара.
- Супер! А сега, трето,последно,искам като се прибера вкъщи, там да не чака Клаудия Шифер!
Старецът плясва пак с ръце:
- Готово! Всичко е изпълнено. Но сега искам и ти на мен да ми изпълниш едно малко желание.
- Е, кажи, Дядо Коледа!
- Искам да ми направиш cbиpka!
- Е,ти направи толкова много за мен, става.
Потил се нашия, с много мъки направил свирката. Доволен, старецът му
казал:
- Момче, на колко си години?
- 35.
- Е, и все още вярваш в Дядо Коледа?
Мрачна декемврийска вечер... Инженер Б. излиза от портала на завода и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп.
Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Божилов дали би се качил с тях в таванската им квартира. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
Минават два месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
Брюнетката:
- Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета! Дали да не се обадим на Инженер Б.?
Блондинката отговаря видимо притеснена:
- А, как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в един от клоновете й работите вървят на зле.
Операции почти не се извършват,а активността била близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията. Появява се инспектиращият в този клон в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой,а от кабинета на директора се чували силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа.
- Но нали ако играеше няма да му остане метър...
Поглежда ревизора в кабинета и онемява. Директора на отделението с трима дилъра играят карти.

"Хмм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам."

Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената. Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
"Не,побеснява ревизора, сега вече няма да спра." И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
-Чувам, чувам... и ги нося вече ...