Една история за пубертета
„Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си нии бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме .. кой какво, кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Koпeлeta, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10лв те прай мъж!
Еми нема как и ние да не eбem. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите .. ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да й го кажа? Бре пукай пушки, яж локумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе .. май ти съ ибе?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа цициte .. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара .. два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперат ни краката, но нaдъpbeни като кочове отиваме да уговорим дейта.
Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър .. към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо .. дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя пишkиte! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата .. на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си eбaлo майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях .. к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна куродървица. Илчо не може си прибере патката у дънките. И така .. няма лед, ама има сладолед. Намазахме му патката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиленце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък .. и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде .. Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не можал й да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето(Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по цициte, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим.
И днес кат‘ .. усета миризмата на Фа .. се надървям!“
Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!
Една богата млада жена седнала до беден възрастен мъж в самолета. Тя предупредила стюардесата, когато заела мястото си.
Стюардесата ѝ отговорила вежливо, на което жената се развикала:
- Моля, намерете ми друго място незабавно.
Стюардесата вежливо ѝ повторила:
- Съжалявам, госпожо, но Първа класа е напълно заета.
Богатата жена продължила да вика:
- Аз няма да пътувам до някакъв безполезен скитник. Направете незабавно нещо.
Възрастният мъж я гледал невярващо. Стюардесата кимайки ѝ отговорила:
- Ще говоря с капитана за това, госпожо.
Тя влязла при капитана и му разказала за случката в салона.
Капитана изненадан се замислил. След кратък размисъл развеселено ѝ казал:
- Тази жена е наистина интересна. Никога досега не съм имал такъв проблем. Ето какво ще направиш.
И капитанът обяснил на стюардесата плана си.
Няколко минути по-късно тя се върнала при пътниците.
- Капитанът каза, че може да се използва едно свободно служебно място в първа класа. Той също така се извинява, че е трябвало да пътувате с такъв ужасен човек.
Стюардесата протегнала ръка към бедния възрастен мъж.
- Сър, ще ме последвате ли, ако обичате до Първа класа?
На което в самолетът избухнали аплодисменти.
Един мъж, с проблеми в потентността отива на лекар. В коридора вижда две врати с табелки "Доктор-песимист" и "Доктор-оптимист".
Влиза при песимиста:
- Добър ден, докторе!
- Какъв добър ден, бе, какво му е доброто?! Виж каква жега е навън, какъв задух, птици пеят,отврат!Кажи, какво искаш?
- Ами... докторе, не ми става.
- Ми, няма и да ти стане. Изчезвай!
Комплексиран до немай къде, човечецът влиза при оптимиста:
- Добър ден, докторе!
- Добър ден! Прекрасен ден, какво хубаво слънце, свеж въздух, птичките пеят, кажете от какво се оплаквате?
- Ами... докторе, не ми става.
- Е, как така не ви става, я, свалете гащите да видим каква е тази работа.
Нещастникът сваля сконфузено гащите си и докторът възкликва:
- Е, може да не ви става, но я вижте колко хубаво ви виси.
