Вицове за Коли и Шофьори, Авто
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
из "Обяснение на автопроизшествие".
Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината. Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и члeн на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
С уважение:
Подпис