Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
Седят на една пейка двама стари евреи и си говорят.
- Моше, ще ти разкажа една история за жена, ама ти няма да ми повярваш.
- Е що бе, разказвай ще повярвам.
- Отивам в ЦУМ, и виждях едно необикновено красиво момиче. Заговорих я, тя отговори и така се запознахме. Струва ми се, че не ми вярваш обаче!?
- Абе вярвам засега, разказвай
- Оказа се програмистка. Поканих я на ресторант и тя прие. Пихме шампанско, после коняк. После ме покани у дома и ... Ама ти не ми вярваш, виждам го.
- Абе вярвам ти, ама не вярвам да е била програмистка.
- Защо.
- Ами последния път когато ти е ставал, още е нямало компютри и ...
Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника.
- Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари...
- А какво правите със заплатата си, господин полковник?
- Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после...
- Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде!
Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато:
- Какво, поручик, отново ли свършиха паричките?