Студент влиза в стола, а там всички столове заети.
Сяда на една маса, на която седи един професор. Професорът намръщено казва:
- Свиня и птица не седят на една маса!
Студентът отговаря:
- Ами аз тогава отлитам...
Професорът се ядосал и решил да скъса студента на изпита. На изпита обаче младежът отговорил перфектно на всички въпроси.
- Добре, ще ти задам последен въпрос. Представи си, че вървиш по улицата и намираш две торби - едната с пари, а другата с акъл. Коя от двете ще избереш?
- Тая с парите!
- А аз щях да избера тази с акъла...
- Нормално! Кой, каквото няма, това си избира....
Професорът се ядосал още повече, взел книжката на студента и написал вътре - "Говедо".
Студентът, без да погледне, я взима и напуска стаята. След една минута надниква отново през вратата и казва:
- Господин професор, гледам тука, че сте се подписали, а оценка не сте ми сложили.
О, книжка!
Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...
Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...
И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит.
Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране - момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова - преспала с него и я приели.
След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала:
- Как си? Какво правиш? Приеха ли те?
- Да! Вече съм студентка по право!
- Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история?
- А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.