Иванчо работил в дъскорезница. Един ден при много злощастен инцидент той загубил всичките си 10 пръста и веднага отишъл в болницата. Лекарят огледал ръцете му:
- Добре момче, дай ми тези пръсти, ще видим какво може да се направим с тях.
- Докторе, но аз не ги взех.
- Е как така не ги взе? Момче, това е 21 век, микрохирургия, професионални инструменти, знания и невероятна техника, а ти казваш, че не си ги взел. Защо?
- Е, с какво да ги взема!?
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чуkaш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
На един мъж спрял да му става.
Жена му яко крива. Пил bиaгpa, мазал се с к’вото се сетиш, ти, уважаеми читателю на вица. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да ги пие точно по едно на месец. Мъжът си казал наум, абе, ще ти чакам аз толкова време. 3aeби. Вечерта ги изпил и оная му работа станала ч-у-г-у-н. И като почнал жената – отпред-отзад, съседката, тези от входа и накрая целия блок. И нямало значение момиче-момче. След три дни отива унил при доктора с обяснението, че само му се 'плющи' и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкция при предозировка. И все пак му казал, че логически, ако прекара ток през мъдурите си може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал веднага у тях. Било събота. Слязъл при колата си пред входа, а целият блок излязъл на балконите си да види притеснено какво ще стане. Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
- Бегайтеее, тоя презарежда
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..