Многоезични вицове

В медицинския университет започва класът по анатомия.
Влизат студентите и гледат на масата в моргата разфасован труп. Пред него стои професорът:
- Колеги, има два много важни принципа, които трябва да усвоите, за да станете добри лекари. Първият е да не сте гнусливи.
Професорът прокарал пръст по трупа пред себе си, след което го облизал.
- А сега, колеги, направете същото!
Един по един, студентите криво ляво направили това, едва сдържайки се да не повърнат. След като приключили, професора продължил:
- Следващият важен принцип, колеги, е да сте наблюдателни! Защото, виждате ли, аз прокарах по трупа показалеца си, но облизах средния пръст...
Стига вече с този Перник.
Там живеят хора като хора! Сега съм в Перник и си пиша на лаптопа необезпокояван в едно кафе. Паркирах си софийската кола отвън, а на якето ми пише „САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ!“.
Ако перничани бяха такива, каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатурасф;ифсдф;3уиоффф 4иоф8 ф;аф5огДА3иорх3 ио2ухфолчФХ3хОЯ ФИ3ХФ яои3фияо ФИОХОЯХчяфхиоо ФЯИОЧХ3 ФЧфяиочхфияиохф 75фа57ашФФ4УХУ54;дфхеио$ФГ%€ХЕШ@ГШЕГ%ЕГ$ Ш№Г %
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се...
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
– Кой?
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става...
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
– О, не! Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
– Звучи невероятно !
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всички рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибaнata му жена!