"На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина. Точно за това си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрата приятелка.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти. И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен. Съдомиялната и тя е е една-на всяка манджа да е мерудия. Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора... всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини."
Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе и сладкиш. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
– Какво?
– Ъъъъ… ама вие сте котка!
– Да.
– И говорите!
– Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
– О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал…
– Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
– Ето го кафето ви. Ъъъъ… помислих си, че… Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
– Цирк...онова нещо с арена, купол, оркестър?? – пита котката.
– Да!
– Клоуни, акробати, слонове?
– Да!
– Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
– Да, да, да!
– Добре звучи… А за какво им е програмист?!